Много хора днес не вярват, че може някой да умре и след това да възкръсне. Дори ако решим да направим проучване всред онези, които наричат себе си християни, можем да видим че една част от тях не са убедени, че е възможно да се случи възкресение. Те вярват, че Христос е историческа личност и че Той е умрял за греховете на цялото човечество, но че е възкръсна на третия ден – не са много убедени. Дори в ранната църква е имало същият проблем и ап. Павел говори за него. “Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?” (1 Кор. 15:12) Има само един начин да се приеме Христовото възкресение за истина и той е чрез вяра. Хората повече мислят и се опитват да си представят как това се е случило, отколкото да вярват на цялото писано Божие слово.
Защо възкресението на нашия Господ е уникално по рода си и се различава от всички други възкресения описани в Библията?
За първи път ние откриваме да се говори за възкресение в Стария завет. (3 Царе 17 гл.) Там е описана част от историята на пророк Илия. Той отсяда по Божия заповед в дома на една вдовица от Сарепта Сидонска. Нейният син се разболява тежко и умира. Пророкът се моли на Господа да върне душата на детето. Бог чува молитвата му и синът на вдовицата възкръсва.
Следващият подобен случай е описан в 4 Царе 4 гл. Там можем да прочетем как пророк Елисей възкресява сина на сунамката.
След това откриваме едно друго възкресение когато Елисей вече е починал. “И неколцина израилтяни като погребваха един човек, ето, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисей. А щом стигна човекът та досегна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си”.(4 Царе 13:21)
В Новият завет също се говори за възкресения. В Лука 7 гл. се описа как Христос възкресява сина на една вдовица. В следващата глава от същото евангелие е описано възкресението на дъщерята на Яир. След това в Йоан 11 гл. Господ Исус възкресява Лазар, който е бил в гроба от четири дни. В Деяния на апостолите 20 гл. едно момче на име Евтих е възкресено след като пада от прозореца на една къща. Посланието към евреите също ни говори за възкресения. “Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени”. (Евр. 11:35)
От тези текстове можем да заключим, че както в Стария, така и в Новия Завет неминуемо се говори за възкресението като нещо реално. Всичките тези текстове обаче, колкото и да бъдат изследвани, трябва да бъдат приети с вяра. Тук можем да си зададем следния въпрос: след като има библейски доказателства за редица възкресения на различни хора, защо и Христос да не може да възкръсне? Може би хората, които не вярват във възкресението на Божия Син трябва да си отговорят на този въпрос, защото цялото Божие Слово е боговдъхновено, а не само отделни части от него.
Какво обаче е различното и уникалното в Христовото възкресение?
От всички случаи описани в Библията, можем да видим, че единствен Божият Син е бил убит. Той умира прикован на един кръст, като чрез тази Своя жертва Той заплаща цената за греховете на всички хора. За другите хора, които споменах не е описано да са проливали кръв, за разлика от Исус Христос, Който беше бит с камшици, прикован с пирони на кръста за ръцете и нозете, и прободен с копие. Тоест можем да заключим, че Неговата смърт е била съвсем различна от тази на другите хора, споменати по-горе. Също така тяхното възкресение беше различно от това на Христос. “Възкресението е възстановяване на нашата природа в изначалното й състояние” – Григорий Нисийски. Точно това се случи след оживяването на тези хора, те се върнаха в изначалното си състояние. Обаче Христос не се върна в същото Си състояние когато възкръсва. Той получи прославено тяло. Ап. Павел в своето първо послание към Коринтяните описва разликата между земните тела и небесните. “Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче славата на небесните, а друга на земните.” (1 Кор. 15:40)
Ние можем да си припомним някои от историите записани за Исус Христос след Неговото възкресение. В Лука 24 гл. се говори за двама ученици на Христос, единият от които е Клеопа, които са тръгнали към едно село, което се казва Емаус. Изведнъж към тяхната компания се присъединява Исус и започва да говори с тях. След края на разговорът Той изведнъж става невидим. Лука 24:31. Друг случай е описан от евангелист Йоан в 20:26. Апостолите са бяха събрали в една стая и изведнъж Христос минава през стените, застава пред тях и каза: Мир вам. Нашето човешко тяло има своите ограничения, но прославеното тяло на Господа има необясними за нас възможности.
Възкресението на Христос беше придружено с голям трус. “И, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него.” (Мат. 28:2)
“Ангелът отвали камъка на Исусовата гробница не за да пусне живият Господ навън, а за да пусне неубедените наблюдатели вътре.” – Доналд Барнхаус. Възкресенията, на хората описани в Библията говорят за величието, силата и милостта Божия. Уникалността на Христовото възкресение можем да открием и в неговия смисъл. То не само разкрива различни божествени атрибути присъщи на Бога, то е доказателството за победата на Божия Син над греха и смъртта.
Вярата в Христовото възкресение винаги е била част от истинското благовестие. “Без вяра във физическото възкресение на Исус Христос няма спасение” Карл Барт
Човек трябва да се замисли дали наистина вярва в тази част от Божието слово. “Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.” (1 Кор. 15:13,14) Апостол Павел отдава огромно значение на възкресението. Какъв би бил смисълът да вярваме в Един Господ, Който е мъртъв? Какво би направил за нас един мъртъв Христос? Без възкресението на Исус се изгубва смисъла на благовестието, или казано по-точно, няма благовестие. То също така е доказателство за вечният живот, който Бог е приготвил като награда за праведните. Новият завет уверява християните, че един ден и ние ще имаме възкресенски тела подобно на Христос. Тоест Неговото възкресение е и свидетелство за нашето преобразяване.
“В мавзолея на московския “Червен площад” лежат балсамираните останки на Ленин. Кристалният ковчег в тази гробница е видян от милиони хора. На ковчега пише: “Той бе най-великият вожд на всички хора на всички времена. Той бе ръководителят на новото човечество; той бе спасителят на света.” Почитта към Ленин е изразена в минало време. Какъв смайващ контраст с победоносните думи на Христос: “Аз Съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее.'' (Йоан 11:25) Били Греъм
В човешката история няма друго възкресение, което да се е случило по такъв уникален начин и което да носи такава вечна стойност, както Христовото!