Много хора когато чуят свидетелството ми първо си мислят, че съм отраснал в лошо семейство. Отгледан съм в семейство на новородени, посветени християни. Аз съм този, който направих няколко лоши избора за живота си и ги направих на много ранна възраст. Започнах да пуша трева когато бях на 11 години след това преминах към силните наркотици на 13 и започнах да се бода на 15. Семейството ми нямаше нищо общо с това, аз реших да поема по този път и започнах да продавам наркотици. Направих много лоши неща през годините и така нещата се задълбочаваха. Не можех да обера магазин, понеже баща ми щеше да ме убие така че започнах да обирам нарко дилърите, те ме можеха да ме издадат на полицията, защото и тях щяха да ги задържат и така попаднах в един омагьосан кръг. Направих много неща с които не се гордея, нараних много хора.
През 1985 участвах в много лош побой в бар във Флорида и почти не ме застреляха онази нощ. Прибрах се тогава и казах на жена ми: Преместваме се. Тя каза: "Какво?" Отговорих й: "Махаме се от тук". Попита ме: "Защо?" Казах й: В крайна сметка някой ще ме убие и ще умра без причина и казах: "Местим се!" Така се върнахме в родния ми град в Пенсилвания. Жена ми веднага започна да ходи на църква с майка ми, двете с майка ми почти станаха най-добри приятелки. Майка ми е вярваща през целия й живот и ходеше редовно на църква, така че започнах да се ядосвам на Бога, все едно че ми беше откраднал жената. Тя все пак се грижеше за мен, готвеше, переше но сега Бог привличаше цялото й внимание и аз буквално бях на втори план и ядосан на Бога .
Така продължи почти 2 години, като накрая тя постоянно ме молеше: "Сам, защо не дойдеш на църква с мен? Ела на църква!" Понякога ние мъжете сме съгласни на направим нещо само, за да угодим на жените си да млъкнат.
Имаше един мъж от Южна Африка, който проповядваше в църквата, така че отидох да го чуя и той призова за покаяние и вяра в Господ Исус Христос и аз не станах, нищо не можеше да ме накара да го направя, но той дойде при мен и ми каза: "Знаеш ли, че Божията сила е върху теб. Какъв ти е проблема?" Той започна да пророкува за мен, че ще отида в Африка и ще съм Божий войник, казах си: "Ще го намеря този след църква и ще го пребия отвън." Така, че чаках извън църквата, проповедникът дойде през вратата. Започнах да го псувам и проклинам. Казах му: Не ми разправяй, че ще ходя в Африка , той само ме погледна и каза: "Ще видим". Това бе през юни 1992.
Беше по време на служба на открито с шатра. Както и да е, аз отидох отново следващата вечер, този проповедник отново призова за покаяние и вяра, и тогaва на задния ред на онази църква, бях съкрушен, започнах да плача и предадох сърцето си на Бога.
И в края на 1998, първата половина на 1999, вече бях в Судан, Африка. Сега съм тук, за да ви разкажа за семейства като вашите на половин свят разстояние, които отчаяно се нуждаят от помощта ви. Всяка помощ ще им е добре дошла. Най-големият проблем на Южен Судан сега е президента на Северен Судан Башир (името му е ал-Башир). Хората трябва да разберат, че това е мъжът който е обвинен във военни престъпления, той причини геноцида в Дарфур. Срещу него има обвинения във военни престъпления и той ги отхвърля с насмешка. Този мъж трябва да бъде изправен пред съда.
Имам международна организация – „Ангелите на Източна Африка“ в Южен Судан. Работим в Уганда, в Етиопия и навсякъде където може да спасим дете. Знаете ли, най-важното е, че когато се сбих в онзи бар във Флорида и почти ме застреляха, аз знаех тогава, че живота ми ще завърши в насилствен акт, че ще умра за нищо това не бе проблема, проблемът бе за какво ще умра, така че просто исках да се измъкна от това и помагам на много хора да получат втори шанс в живота си, но ако искаш те да успеят първото нещо, което трябва да направиш е да преместиш този човек. Да ги изведеш от начина на живот, който водят – към нов начин на живот.
В САЩ имаме църква като и лагер в Пенсилвания, работим с проблемни младежи. В крайна сметка, нашата база е бъде пригодена да посрещне най-закоравелите младежи от САЩ за една седмица или две седмици и хората, които работят с младежите са като мен, хора които са прекарали живота си в затвора или подобно, и повечето от тях са прекарали 10 години 20 години в затвора. Това са същите хора, които работят с проблемните младежи, използвайки нашите свидетелства за да променят живота им. „Shekinah Fellowship“ е името на църквата ни. Ако имате възможност да дойдете в нашата църква, ще видите до колко много хора достигаме тук в САЩ.
Ако започнете да разпитвате хората в църквата, ще видите, че много от тях са били наркомани, наркодилъри, алкохолици. Но това, което ни отличава от останалите е, че не се отказваме от никого. Единственият начин да те забравим е, ако ти си тръгнеш от нас, но иначе няма значение, какво си направил, нямат значение лошите неща. Ние винаги сме там за хората и когато чуеш историите на някои от тези хора ще видиш, че нашата църква е църква на втория шанс.
Всичко е, за да се даде втори шанс на всеки човек.
Разбирате ли, сега хората ме виждат само в киносалоните, но те не видяха последните 15 години на трудни изпитания, всичките сълзи и цялата болка. Не знаят, че не бях до дъщеря си 15 години от живота й. Сега имам внуче, което рядко взимам в ръце. Хората не виждат всичко, което жертвах. Те виждат само славата и мислят, че винаги е било така, но не е така.
Нещо, което винаги казвам във всяко интервю е, не искам хората да мислят, че филма „Проповедника с къртечницата“ е за Сам Чилдърс или за спасяването на деца в Африка. След като гледате този филм, всичко зависи от вас. Какво вие ще направите сега. Това, което искам хората когато излизат от киносалона да мислят е не за Сам Чилдърс, но за себе си. Какво да направя аз сега, което да има значение? Кога аз ще поема отговорност? Ако Бог ви подтиква да работите в САЩ, Китай, Тайланд, където и да ви подбужда да работите, дайте най-доброто от себе си.
Снимка: Иво Орешков
Превод: Тони Тонева