Много обичам Псалм 67. Той е от голямо значение за нас като семейство; запомнете го като нашия рожден Псалм. Ние четем този псалм на всеки, който има рожден ден, когато сме се събрали на масата и всеки сияе от радост за празнуващия.
Псалмът започва с добре позната молитва от Стария Завет, наречена Аароново благословение или свещеническо благословение.
За първи път Аарон изрече това благословение върху израелтяните, както е записано в Числа 6:24-26. Тази молитва е била от изключително значение за еврейския народ през годините. Също така тя има и интересна история с всичките изумителни ритуали, които определят употребата й. Първоначално само преки наследници на Аарон можели да четат тази молитва върху евреите, но по-късно е била използвана по различни поводи:
може да се казва от родителите, които искат да благословят децата си в петък преди да започне Шабат;
предписва се като „лек“ срещу лоши сънища;
често се изповядва от евреи, които заминават на дълъг път;
използва се като част от еврейската литургия преди да се научи любимата ТОРА.
В контекста на седемте стиха, от които е съставен този псалм, сияещото лице е основната тема. Това предполага един въпрос: Какво е сияещо лице?
Ще ви подскажа, когато четете Стария Завет, разбирате, че „сияещото лице“ е метафора и не се отнася само за Господ. В Псалм 104 се говори за хора, чиито лица сияят – 'дървено масло, за да лъщи лицето му'. Добре, означава ли това, че сияещото лице е покрито с дървено масло? Не, това е мазно лице. Тогава какво е „сияещо лице“? (използвайте въображението си)
Със сигурност не е мръсно лице, не е и лице на Лореал – няма нищо общо с продуктите за почистване на грим.
За да се отнесем справедливо към този въпрос, трябва да направим крачка назад и да помислим за лицето. КАКВО Е ЛИЦЕ?
Лицето се възприема по два начина:
a. Има нещо в лицето, което е свързано с животинската природа на човешкото същество,
– замислете се за всички видове лице, които съществуват в животинското царство: котешки лица, кучешки лица, лица на гъски, лица на бълхи, лица на слонове и човешкото лице. Лицето е анатомична част, съвкупност от други части, понякога е доста смешно,
б. При хората, лицето също е и субективна част, част от ЛИЧНОСТТА, то е мистериозна част от човешкото същество, отделено от природата, не е определено от нищо в творението, мистериозно, отразено е в библейското разбиране за сърцето, гръцката идея за себето.
Лицето показва как тайнствеността на личността се изразява в емпиричния и обективния свят. Лицето е най-забележителната част у човека; то е мястото, където НЕВИДИМАТА ни страна става ВИДИМА, вид превъплъщение, където истинската личност се проявява и визуализира. В лицето аз-ът и плътта стават едно.
Лицето се появява в материалния свят, „сякаш“ е запалено отвътре. Защо, когато видим нечие лице, имаме навика да се вглеждаме за нещо повече от физическите черти? Човекът стои зад лицето, но въпреки това виждаме чертите му, когато се срещнем. Заради това хората насочват вниманието си към лицето. Обикновено не се вглеждаме в краката, защото не можем да видим личността в тях. Не гледаме и врата, защото личността не се разкрива в него. ГЛЕДАМЕ ЛИЦЕТО, защото личността е там, тя блести чрез лицето. Странно е, че не можем да видим ЛИЧНОСТТА си, когато гледаме някоя наша снимка. Ако погледнем снимка, наистина не можем да видим ЛИЧНОСТТА да сияе, не е осветена. Тъй като ние не я виждаме, се надяваме другите да успеят да я видят. Мисля, че това обяснява появата на селфито. Осезаема е загубата на личността в 21 век. Тази личност е разрушена от материалистичния светоглед, който набляга на това, че ние не сме нищо повече от едно тяло, че личността е илюзия. Отчаяни сме да изразим аз-а навън в света, опитваме се да го направим чрез снимката, селфито, което може да бъде изразено с формулата „ВЪЗПРИЕМАТ МЕ, СЛЕДОВАТЕЛНО СЪЩЕСТВУВАМ“.
Връщайки се към идеята за „сияещото лице“, изглежда разумно да разгледаме сияещото лице като усмихнато, засмяно лице. Усмивката е една от най-удивителните гледки, в които се взираме. Помислете си какво се случва, когато някой се усмихне – осветяване. Споменът за баба ми Фелоус е свързан с усмивка, която озаряваше лицето й. Сещам се за една история с нея. Ухажвах едно красиво момиче. Сключих сделка с бъдещите ми родители, която беше най-изгодната в живота ми. Докато още бях член само на семейство Фелоус в Англия, държах баба в ръцете си. Тя беше прекрасна жена, но в напреднал стадий на деменция. Тогава направих една сделка с бъдещите ми родители, предложих им да взема дъщеря им, да се оженя за нея, а в замяна да им оставя баба ми, която да живее с тях. Не можах да повярвам, когато си стиснахме ръцете, останалото са само факти. Важното е, че когато и да имах среща с баба ми, нейното лице се озаряваше от прекрасната й усмивка.
Когато се усмихваме, караме лицата и на другите да засияят. Така ние се докосваме до тях на много дълбоко ниво. Интересно е, че усмивката не се различава много от гримасата или цупенето в начина им на изразяване, но има напълно различно въздействие в сравнение с другите. Тя е едно от най-големите благословения, които можем да дадем на другите. Тя е и едно от най-чудните Божии творения, защото когато лицето се усмихва, душата сияе.
Очите също са от органите, които участват в сияещото лице. Когато някой се усмихва, очите му ни привличат, защото сияят. Гледайки в очите, не виждаме ретината, не разглеждаме цвета им и влажността, ние търсим субекта, ЧОВЕКА, ЛИЧНОСТТА зад очите – човека, който е зад границата на материалния свят, който не може да бъде сведен до атоми и ДНК.
Най-силното усещане е, когато гледаш нечие „сияещо лице“ – в това има повече слава, отколкото в Тадж Махал или Гранд Каньон, повече, отколкото може да се намери във всичките 7 чудеса на света. Толкова слава има в „сияещото лице“, че не можеш да се взираш дълго, достатъчен е само поглед. Това е така, защото във всяко лице намираме нещо извън естественото, материалното.
Една от най-неприятните гледки за мен беше да гледам едно момиче, което веднъж седеше до мен в самолета. Нейното лице беше покрито с татуировка, която напълно заличаваше нейната ЛИЧНОСТ, последната беше пречупена и скрита – сърцераздирателна гледка. Мисля си, че „сияещото лице“ чрез усмивката може да обори надигащия се нов атеизъм.
Отивате, например, в зоопарка и се заглеждате в приматите, нашите най-близки братовчеди, те имат забележителни лица. Това, обаче, което никога няма да видите в тази комбинация от черти, е „сияещо лице“ (защото те не притежават личност, нямат аз, те съществуват само в природните рамки).
Следва продължение…
Превод: Мария Илиева