Един от сполучливите опити на Джон Бъниан да въплъти морални поучения в художествена форма представлява Животът и смъртта на г-н Злонрав. Книгата е издадена през 1680 г., или две години след най-известната творба на автора –  Пътешественикът, като не повтаря алегоричната й форма, а залага на диалога, провел се в рамките на един ден, между г-н Мъдрослов (авторовия глас) и Осторож (идеалния член на паството). С обръщението към читателя Бъниан предварително отговаря на критиките и се застрахова срещу неодобрението на онези, които биха разпознали в главния герой някой близък или себе си: „не очаквам нито признателност, нито одобрение за начинанието си да разкажа за живота на твоя родственик…” (Бъниан 2015:8).

Като пряка характеристика на конкретни качества и навици, извлечени от живота, творбата представя противоположния на Християновия път – пътя на закоравелия и оглушал за гласа на съвестта човек. Тя оставя следа не само като художествено предупреждение срещу пороците в тогавашното английско общество от средната класа, но и като лично изживяно страдание и вдъхновено авторово видение. Самият Бъниан нарича героя си „огромно греховно цяло”, но без да гледа на него отвисоко и да се страхува да слезе на неговото ниво, за да го изобличи фронтално.  Някои от ранните издатели на Бъниан определят творбата като „пуритански мошенически роман” (Джеймс Форест), а други се извиняват за пикантериите в нея (Джордж Офор). Поради натуралистичните описания тя бива сравнявана с творбите на живописеца Уилям Хогарт, който изобразява „модерни морални теми”, наподобяващи сценични епизоди, с известна доза чувство на хумор.

Книгата за г-н Злонрав представлява букет от отделни отрязъци от живота на му, поставени един до друг, а не преплетени органично, от които всеки сегмент може да се разглежда като отделна част от детството, юношеството, семейния живот, водещ до морална поука. Животът му минава като на кадър и държи интереса на читателското внимание, но тъй като авторът не пропуска възможността и да наставлява, на места се забавя ритъмът. Лъжите, кражбите, псувните и ругатните не са спестени, нито акценти от пиянските му изпълнения и разгулен живот. На героя са предоставени и няколко шанса да промени тази посока, първият от които при завръщането като Блудния син при баща си. Чрез религията като претекст Злонрав се опитва да спечели едно благочестиво момиче, но скоро след като я прави своя жена и присвоява зестрата й, той се връща в лошия път, който всъщност никога не е напускал. След връхлетелите го болести показва известно съжаление за пропиления си живот, дори се моли от страх, но когато оздравява пак се връща като „свиня в бълвоча”. Деградацията му стига предела, което разбива сърцето на съпругата му. Следващата съпруга му е лика-прилика и не му остава длъжна, отвръщайки „на клетвата с клетва и на проклятието с проклятие”.

Изключително актуално звучат главите в средата на книгата за търговските дела на „героя” – за различните мерки и печалбите от кредити и фалити, лицемерието и фалша. Грехът в многото си проявления се превръща в неизменна част от същността му, а пороците – в неговата връхна дреха. Авторът просто не може да зачене героя си добър. Дори и да е създаден добър, той не би останал такъв. В този случай предопределението е неизбежно.

Тъй като Бъниан използва типично за времето си заглавие, той отделя голямо внимание и на смъртта на г-н Злонрав – около една осма от наратива. Неговият герой умира противно на всички очаквания „кротък, като агне”. Множество религиозно-философски размисли повдигат въпросите за живота и смъртта. Критиците приемат тази творба на Бъниан като „прозата на неговото морално изследване на света”, за разлика от Пътешественикът – „поезията на душата му”, както и като трактат за практическата моралност, чийто автор е маскиран под формата на разказвач на приказки.

Творбата на Бъниан, която не е сред най-търсените четива от съвременния читател (проповедникът често взема превес над писателя), се появява на български език в съвременен превод на Люба Чернинкова с минимални съкращения и огледан от всяка страна – от имената на героите до реалиите и малките детайли, вкл. и с подробна Карта, разкриваща двата противоположни пътя. Заслугата на издателство „Нов човек” е преди всичко в оформянето на луксозна поредица с творбите на автора – и трите книги Пътешественикът, Духовната война и Животът и смъртта на г-н Злонрав са с дебели корици, илюстрации и стилно графическо оформление. Несъмнено появата на поредната книга на Бъниан допълва рецепцията на най-познатия и четен по света английски автор и реабилитира до известна степен забранявания и „преследван” с години у нас християнски творец.