Често пъти ние поглеждаме към хората, които не искат да вярват в Бога като заблудени. Човеци, чийто сърца за закоравени. Но понякога замисляме ли се, че дори и ние, които казваме, че вярваме в Господа можем да закоравим сърцата си. Има толкова много примери в Библията, които ни показват, че закоравяването на сърцето е процес, който засяга не само неверниците.
Например Божият народ Израел, който се скиташе в пустинята четиридесет години, поради своето коравосърдечие. Той беше видял язвите, с които Господ наказа Египет и фараона; чудото при Червено море и смъртта на фараоновата армия. Същият този народ постоянно се бунтуваше срещу Йехова и Неговият слуга Моисей. Колко пъти Господ искаше да унищожи този народ. Те бяха видели чудеса и знамения, които никога не сме виждали и пак бяха недоволни. Хората, с корави сърца роптаят срещу Бога. Той винаги им е виновен за всичко, което се случва в живота им.
Недоволството е една от причините, поради която човек закоравява сърцето си. Ние не можем да притежаваме всичко, но много пъти желаем повече от това, което имаме. Липсата на благодарност и признателност към Божиите грижи, ни прави недоволни. Пророк Еремия пише следното: “по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност” (Пл. на Ер. 3:22,23).
Защо човек закоравява сърцето си? Може би, защото не осъзнава, че единствено поради Божията любов и милост той съществува. Това е валидно както за онези, които не познават Бога, така и за тези, които казват, че Го познават, но живеят в греховете си.
Човек закоравява сърцето си, след като възлюби греха. Точно той има функцията да вкаменява сърцата ни. Не е възможно да се наслаждаваме в страстите си и в същият момент сърцето ни да бъде чувствително към Светия Дух. Пример за това е самият Соломон. Библията го описва като най-мъдрият човек. Ние може би предполагаме, че един такъв мъдрец не може да закорави сърцето си, но уви бъркаме. Неговото слабо място бяха жените. Соломон си позволи да наруши Божията заповед като се ожени за езичнички, които отклониха сърцето му от Бога. Той започна да принася жертви на чужди богове. “Бог му се яви два пъти и му заповяда да не отива след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда” (3 Царе 11:9,10). Ето ние виждаме, че дори най-мъдрият човек, който е автор на “хиляда поговорки и хиляда и пет песни” (3 Царе 4:32). Човекът, когото Бог употреби за да Му построи първият храм. Синът на цар Давид, най-богатият от всички израилеви царе. Соломон имаше всичко, което по онова време можеше да има човек. Той закорави сърцето си и не изпълни Божиите заповеди. Как можем да си обясним неговото непослушание. Господ му говори два пъти, а той не Го послуша? Ето това е закоравяване на сърцето.
Днес се замислям, колко много пъти и по колко различни начини Светият Дух ни говори? А ние слушаме ли Го? Изпълняваме ли думите Му? Господ Исус Христос казва: “Ако ме обичате, ще пазите Моите заповеди” (Йоан 14:15)
Много пъти ние казваме, че обичаме Христос и то с цялото си сърце. Но всъщност любовта си проличава по нашето послушание. Коравото сърце не иска да слуша никого, то винаги мисли, че е право. Оправдава греха в себе си по много различни начини. “Това, което правя не го пише в Библията, затова не е грях”. “Имам свободата да го правя”. “Не ме съди, само Бог има това право”. “Единствено пред Бога отговарям” и много други подобни "християнски извнинения".
Има ли надежда за хората с корави сърца? Разбира се! Но единственият път към промяна е покаянието. Не само човек да каже две думи и пророни няколко сълзи, а истински да поиска да се промени. Може би трябва да кажем и това, че никой с кораво сърце не може да влезе в небето. Не е възможно, който и да е, с непокорството и непослушанието си към Бога, да се спаси. Също както не е възможно, коравосърдечният да изпълнява Божията воля.
“Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни” (Втзк. 10:16)
Но как може това да се случи и с нас? Единственият начин е да признаем пред Бога своята греховност. Ако ние желаем да се променим, Той ще ни помогне това да се случи. Но без участието на нашата воля е невъзможно.
Господ е сърцевидец (Деян. 15:8). Той знае за състоянието на сърцата ни и скърби за нас. Готов е да ни помогне, стига и ние да Му се доверим. Нека никога не си мислим, че не можем да се променим. Разбира се, че можем да бъдем различни хора. Ако днес осъзнаваме, че сме обърнали гръб на Бога и сме закоравили сърцата си. Нека се върнем отново при Него, Той ни обича и ни чака.
Да не продължаваме да вървим в стария си път през Новата година, затова: “Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа” (Плач.Ер. 3:40)