Часът наближаваше неумолимо. ТИ вървеше, решен. Не можеше да бъдеш заблуден от радостните възклицания и възбудата на тълпата. Същата щеше да крещи „Разпни го!” само след пет дни. Това не ТЕ разколеба. Затова влезе победоносно, но не според очакванията, а съгласно пророкуваното.

Възседна осле, символ на мир, а не жребец, напомнящ за грохота на войната. И вместо да размахаш меч, заплака… За пореден път. Защото напред виждаше разруха и погибел. Закономерен резултат за онези, които безумно викаха „Махни го!”, отхвърляйки Царя на МИРА.

Те пропиляха своето време. Но това не ТЕ спря. Тяхното презрение бе само прашинка от вечната спирала на времевия континиум. Кръстът ТЕ очакваше и ТИ вървеше напред, за да го прегърнеш. Заради любовта на Бащата… Заради ТВОЕТО покорство на Неговата воля… Заради мен… защото СИ ме предузнал отпреди вечността… Осанна! Моята Пасха е ЖИВА…