– Искам да бъда свободна! – възкликна младото момиче. – Искам да бъда като другите! Да излизам, с когото си искам и да се прибирам, когато аз реша!
– Но ти си само на 14 години и аз съм твоя майка – имам право да определям кое е добро за теб.
– Добро е това, което аз искам. Вече не съм малкото ти момиченце! – изригна тийнейджърката и тръшна вратата зад себе си.

Да, това е въображаем диалог между измислени герои, но  копнежът към свобода и определяне на пътя, по който да вървим, както и правото сами да избираме какво е добро за нас, опитвайки се да бъдем независими, е копнеж, който владее повечето хора.

Няма значение на колко години сме, какво ни е материалното състояние или образователния статус. Не е от значение в какво вярваме, ние сме жадни за свобода, независимост и самостоятелност в решенията.

Възможността да правим волеви избор и да начертаваме пътя, по който да вървим, е Божият отпечатък в нас. Още в първата глава на Библията четем: И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие… (Битие 1:26).

Харесва ми да разсъждавам колко много ни обича Бог, че не ни е направил роботизирани, без душа и воля, а ни е дал свобода на избор. Това наше право постоянно носи на Създателя болка и нараняване, но Той няма нужда от наложената ни или програмирана любов и привързаност, а иска нашето свободно „да” на протегната Му ръка.

Много често да направим избор е лесно. Дори понякога не ни отнема време. Някой беше изчислил, че на ден човек взема между 300 и 1700 различни решения. Повечето от тях са мигновени и инстинктивни, не изискват усилия или чудене. Не се двоумим дълго дали трябва да си измием зъбите, да се облечем преди да излезем, да се нахраним и т.н.

Разбира се често се сблъскваме и с по-важни задачи за решаване. Как да реагирам при спор? Къде да уча? За кого да се оженя? Да кажа ли истината, ако това може да ми навреди? Има ли Бог и какво е отношението ми към Него?

Едни от тези решения могат да ни направят да изглеждаме смешни или глупави, някои определят живота ни, а други – вечността ни. Както казваше един проповедник „решенията, които вземаме, решават мястото, на което ще се намираме”.

Повечето от нас не биха искали да мислят толкова надалеч. Често сме последователи на хедонистичната философия „живей за мига”. Тя учи, че трябва да гребем с пълни шепи от живота без много да се замисляме, защото нашето днес, утре ще бъде вчера.

Има хора, които отхвърлят Бог, защото мислят, че вярата в Него ще ограби пълноценността на живота им. Други търсят смисъла на живота, като умишлено не искат да го намерят в Библията.

Четох как е търсил смисъла на живота руският писател Лев Толстой. Още като дете отхвърлил християнството. По-късно станал много амбициозен. Отначало си мислел: „Сигурно удоволствията са начинът да си прекарвам добре!” Впуснал се в обществения живот на Москва и Санкт Петербург, започнал да пие, отдал се на хазарт и на разгулен живот. Открил, че това не го удовлетворява.

Казал си: „Сигурно парите са решението.” Бил наследил голям имот и започнал да печели от книгите си, но и това не го удовлетворило.

Помислил си: „Сигурно решението е в успеха, в славата, в това да бъдеш важна личност.” Написал роман, който бил определен за един от най-великите в световната литература. Въпреки това твърдял, че и това не го удовлетворява.

Помислил си: „Сигурно решението е да имаш семейство и да му осигуриш възможно най-добър живот.” Оженил се и заживял щастливо. Имал тринадесет деца, но казвал, че и там не открил смисъла на живота.

Той осъществил амбициите си и се обградил с всичко, което считал за пълно щастие, но въпреки това един въпрос го тласкал почти към самоубийство: „Какъв е смисълът на моя живот, смисъл, който няма да бъде унищожен от неизбежната смърт?”

Надникнал в науката и философията, но отговорът на въпроса „Защо живея?”, който открил там, бил, че всичко е прекалено сложно. Това не го удовлетворило. Обърнал се към своите съвременници и видял, че много от тях избягват този въпрос и не мислят за него.

Най-накрая намерил сред руските селяни отговора, който търсел – тяхната вяра в Бога. И той направил своя избор.

Може би и ти си пред съдбовен избор. Може би и ти си на кръстопът в търсене на смисъла. Библията ясно заявява: Ето днес положих пред теб живота и доброто, смъртта и злото… (Второзаконие 30:15).

Господ не блъфира, както правят картоиграчите. Той не изписва някои неща с дребен шрифт, както правят корпорациите. Не преувеличава и доукрасява, както правим ние.

Бог е искрен с нас. Той ни казва какво ще ни струва да Го следваме. Говори за изобилен живот, но и за омраза, страдания и гонения. Говори за радост, но и за сълзи. Говори за изходен път, но и за изпитания. Говори за „привременна лека скръб, която произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни” (2 Коринтяни 4:17-18).

Да гледаш извън тук и сега, е решение, което е важно да направи всеки един от нас. Може би някои вече са го направили. Може би са открили смисъла в живота за и с Бога. Може би са последвали призива на Исус Навиев: Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, – на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу (Исус Навиев 24:15).

Тежко ли е да служим на Бога? Понякога е по-трудно, отколкото бихме искали. Често ни се ще да захвърлим кръста си или поне да го поскъсим. Много пъти ограничаваме своето посвещение до въпроса кое е разрешено и кое е забранено. Изписваме и цитираме списъците с изискванията и се опитваме да балансираме между желанията и това, което Библията говори.

Живот изпълнен с „не пий”, „не яж”, „не пипай” и т.н. може да изглежда безопасен, но е далеч от това, което Бог има за нас. Апостол Павел казва: Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно (1 Коринтяни 10:23).

Думите му звучат смущаващо – как всичко е позволено? Ами 10-те Божии заповеди? А Проповедта на планината? Разбира се апостолът не казва, че ни е разрешено да убиваме, да лъжем, да прелюбодействаме. Той има предвид, че в живота има неща, които Библията не забранява, но те не са от полза за нас.

Тук някои биха препоръчали на Павел да изреди поне няколко такива неща, за да можем да знаем от какво да се пазим. Други пък ще са доволни, че той не се е конкретизирал, понеже така имаме възможност за творчество – да изготвим свой списък с непозволените неща.

Апостолът обаче продължава с това, че не всичко, което е позволено е изграждащо. С една дума, когато вземаме решение, е важно да се замислим за ефекта върху нашия живот и този на другите. Ще бъде ли добър пример това, което правя, говоря, мисля…

А за да е сигурен, че никой от нас няма да остане недоразбрал, Бог чрез Павел добавя в общи линии следното – важното е не само какво е позволено, полезно и поучително, но и дали то носи прослава на Бога: И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава (1 Коринтяни 10:31). Т.е. научете се да вземате решения, които прославят Бога!

Как можем да правим избор, който Го прославя? Като се научим да разбираме волята Му. Как? Като Го опознаваме и Му се доверяваме… Като си задаваме въпроса КБНИ – „Какво би направил Исус на мое място?”.

Това е поучение от проповедите на Чарлс Шелдън – журналист, писател, проповедник, който милеел за хората и обичал да им служи. За него било важно да говори за практичната вяра. Автор е на книгата „В Неговите стъпки” и на израза КБНИ (беше станал популярен с гривните WWJD – What would Jesus do? – Какво би направил Исус?).

Представяте ли си какво би било, ако ние, които се назоваваме с Неговото име, си задаваме по-често този въпрос и живеем като Исус? Със сигурност по-малко хора щяха да хулят християните заради живота им…