„Стани и си иди! Твоята вяра те изцели!“(Лука 17:11-19)
Думите на Христос са Дух и живот. Вдъхновени от Духа те дават на всеки, който е готов да признае, че не може да живее без Бога, благост, милост и прошка.

Тази случка с десетимата прокажени е разказана само в евангелието от Лука. Липсва в другите евангелия. Това не означава, че не е достоверна. Напротив, това я прави уникална и трябва да сме още по-внимателни, докато я изучаваме. Исус вървеше към Еруалим. От евангелието знаем, че това беше неговото последно пътуване към Юдея. Той много пъти беше казвал на учениците, че отива в Ерусалим, за да бъде заловен, измъчван, умъртвен, погребан, но и ще възкръсне. Тези думи бяха сякаш неразбираеми за тях, не искаха да ги чуват.

Дали когато четем Божието слово днес, си даваме сметка, че Този, на Когото се молим, е живият Господ, който и днес се застъпва за нас отдясно на Своя Отец. Това, което е правил на земята, включително и тази история, е урок за нас, учи ни как хората се доближават до Христос, как Той се отнася към тях и какъв е начинът да получат Неговата помощ, благодат, прощение и вечен живот.

Макар и човек, Исус, Божият Син знаеше всичко. Той неслучайно минаваше по този път – ту в самарийските места, ту в еврейските. Това ни показва, че Христос беше дошъл, за да покаже любовта на Бога не само на евреите. Бог е готов да покаже милост към всеки, който го призове, който с искреност го повика. Исус минаваше през едно село и 10 прокажени извикаха към него. Това беше нещо обичайно, защото Исус непрекъснато обикаляше земята на Израил. Интересното е, че 10 човека се бяха събрали, за да го чакат. Те викаха в един глас. Те бяха обединени от нещо страшно, неизлечимо, опасно – тяхната болест – проказа. Тази болест е ужасна. Според медицината тя не е толкова болезнена – започва с малки рани по крайниците и лицето, които постепенно се задълбочават, месата започват да гният и падат. Когато се появеше тази болест, Законът разполагаше с инструкции как да се действа. Болните сякаш загубваха своята идентичност и предишния си живот – оставяха семействата и професиите, домовете си и бяха насила изолирани в отдалечени места, където им носеха храна. Бяха оставени на милостта на хората. Според закона те трябваше да стоят на 300 крачки разстояние от останалите, нямаха право да се доближават, защото болестта им беше заразна.

Това ни напомня за една друга болест – на греха. Тя не боли. Представете си, ако грехът болеше, как всички хора щяха да са в непрекъснати вопли и стенания. Болестта на греха, подобно на проказата, също може да откъсне хората от техните семейства, да ги лиши от професиите им и близките им. Грехът е вътре, в нас, ние сме го наследили от Адам. Всички грешим много – и вярващи, и невярващи. Според Словото, няма никой безгрешен. То ни предупреждава, че „който крие престъпленията си, няма да успее, но който ги изповядва и оставя, ще намери милост.“ (Притчи 28:13)

Тези 10 човека се бяха събрали поради общия им проблем – проказата. 9 от тях бяха от народа на Израил, десетият беше от друго племе. Той обаче имаше същите белези и беше завит с парцали като останалите, защото прокажените бяха страшни наглед. Какво ли са си мислили тези хора? Не знаем. Но те Го чакаха. Те бяха чули за Него, защото вече 3 години Той обикаляше, проповядваше, изцеляваше, възкресяваше и вестта за Него се беше разнесла. А когато човек е в нужда и има проблем, той търси начини. Често пъти си мислим, че невярващите не знаят как да се справят с проблемите си, защото са без Бога. Но в Библията ни се казва, че всички ще бъдат научени от Бога.

Тези 10 прокажени бяха чули за Христос, знаеха, че е учител и викаха към Него: „Исусе, Наставниче, смили се за нас.“ Често пъти забравяме значението на името Исус, а то означава Спасител. Разбираме, че молитвата на тези хора е съвсем както трябва. Често пъти ние говорим за Бога на невярващите и после се притесняваме, че те няма да знаят как да се молят, но тази история ни напомня, че Светият Дух учи хората как да се молят и как да Го призовават. Предстои да разберем каква е разликата между това да бъдеш очистен, да бъдеш изцелен и спасен, и да бъдеш благодарен, защото в края на тази история Исус задава въпроса: Не можаха ли и останалите да се върнат да благодарят и да въздадат слава на Бога?

Но нека да се вгледаме внимателно. Тези прокажени бяха заедно и викаха силно от 300 крачи, колкото им глас държи. Исус знаеше ли защо ги вика? Разбира се. Макар и ограничен в човешкото Си тяло, Той много добре знаеше къде отива и кого ще срещне. Прокажените викаха силно. Бяха Го търсили и Го намериха. Исус ги видя и им каза нещо. Защо го направи? Не се казва „като ги чу“, а „като ги видя.“ Те трябваше да направят всичко, за да бъдат забелязани. Нямаха право според закона, да се приближат повече, защото законът беше в действие и беше особено стриктен. При неподчинение ги чакаше убиване с камъни. Прокажените викаха за помощ и милост. Какво означава милост? Аз не заслужавам Твоята благост и добрина, но Ти си Бог дълготърпелив и много милостив, затова милост, милост, милост към нас.

Когато те се молят, ние знаем, че Исус Христос е Господ и Той ги чува добре, но в отговор вместо да им даде обещание, издаде заповед. Те сигурно вече бяха направили това, което поиска от тях, защото свещеникът беше този, който обявяваше даден човек за чист или нечист. Заповедта на Исус беше: „Идете и се покажете.“ Най-важното е, че те послушаха заповедта без да им бъде обещано, че ще бъдат очистени. Тръгнаха и докато вървяха, всеки можеше да засвидетелства, гледайки другия, че очистването е настъпило. Затова те продължаваха да вървят към свещеника. Тепърва той щеше да обяви, че животът за тях е придобил ново начало – те можеха вече да се завърнат към обичайните си дела, в семействата и към професиите си.

Урокът тук за нас е, че ако някой търси Господ с цялата си сила, ще Го намери. Той заповядва на всеки от нас – и вярващи, и невярващи – Покайте се, върнете се от лошите си пътища и се обърнете към Господа. Всяко добро и всеки съвършен дар идват от Него, не от науката и медицината, те са само посредници – но от Бога. Въпросът е дали аз разбирам и оценявам на кого дължа моя нов живот, моята надежда и бъдеще. Ако Той не беше умрял и възкресен за мен, аз щях да бъда далеч от Бога. Но благодарение на Неговото дело, Той изпрати Светия дух, който е Учител, Утешител, Застъпник за нас.

Какво стана по-нататък? Един от прокажените като видя, че е изцелен… Нима другите не видяха същото? Но само този човек се върна и със силен глас славеше Бога. Чували ли сте хора с мегафони, които обикалят наоколо с колите си и рекламират стоките си? Те го правят шумно и гръмогласно. Така и този човек. Той викаше с пълно гърло, защото, който прославя Бога на Силите, Той отива при нозете на Неговия Син. Човекът не отиде в Ерусалим да принася жертва, а се втурна на правилното място – в присъствието на Господ Исус Христос. Той изрази онова, което беше в сърцето му – благодарност към Христос. Изказа я като падна по лице, не просто превивайки коляно, а с лице в пръстта, близо до земята, без значение дали устата му се пълнеше с пръст. Ако си бил в неговото положение, ще бъдеш благодарен, защото помниш какъв си бил и какво Бог е направил за теб.

Ще си припомним Псалм 84:4 : „Блажени ония, които живеят в Твоя дом, те винаги ще те хвалят.“ Когато сърцето ти е чисто, устата ти изговаря хваление към Бога, дори и да си в болест и в скръб, дори и да си преживял загуба. Ако си познал Господ Исус Христос, който ти е простил всеки грях, ще Го хвалиш. Ако тук не Го хвалим, как ще го хвалим там. Там ще бъде само прослава на името Му. Отвсякъде ще се чува: „Свят, свят, свят е Господ!“

Нека сега да си дадем сметка колко време от нашите молитви прекарваме в славословия на Христос. Дали те преминават само в прошения и молби? Колко време можем да издържим само да Го прославяме. Ако посред нощ се събудим и не можем да заспим, недоволстваме ли, вместо да прекараме време в хваление към нашия Бог. Интересното е, че човекът, който хвалеше Бога, беше самарянин. За останалите 9 и тяхната вяра, не се споменава, но Исус говори именно за самарянина. Четем как Христос си говори с този човек и го пита къде са останалите 9. Самарянинът беше смирен, той не тръгна да отговаря, хвалейки и изтъквайки себе си. Той не обвиняваше останалите, че не са дошли. За него беше важно той да е в присъствието на Христос.

Добре знаем, че Христос знаеше къде са очистените деветима, но защо задава този въпрос? Заради всички присъстващи и заради нас днес, за да знаем, че онези, които са получили нещо от Христос, са благодарни.
Имаше и такива, които се възползваха от Христовото присъствие. Той беше наоколо, за да ги храни, изцелява и да им проповядва. А те се възползваха от всичките Му блага – радваха се на всичко Негово, докато беше наоколо, но без да Го следват. Христос ни предупреждава, че мнозина са повикани, а малцина са благодарни. Той пита и нас днес? Защо си тук? Защо още стоиш на това място? Преди години на това място бяха повече от сто човека. Днес са тук и там. Защо аз съм тук? Какви са условията на Библията за общение? Според Христос, където са двама и трима, е достатъчно, Той присъства сред тях. И така, Исус задава въпроси, а човекът стои смирено и чака?

Не се ли намериха други да въздадат слава освен този иноплеменник. Ти ще получиш очистване, но за да получиш и изцеление, ти трябва да се върнеш от своите пътища. Видял си, че си здрав, че нищо ти няма и отново се започва – къде да отида, каква професия да избера и как да напредна, без изобщо да слагам Христос в сметката. Господ предупреждава, че има такива, които непрекъснато са напоявани от дъжда на благодатта, но не дават плод, няма промяна у тях, за тях има ужасно предупреждение (Евреи 6).

Душата, която е благодарна, тя отива, връща се, за да въздаде слава на Бога. Къде трябва да направят това? В храма? Пред свещеника? Не, пред Христовите нозе. Не гледайте хората отвън – дали са почетени, учени или богати. Бог избира хора от всички племена и езици, за да Му принадлежат. Тогава Исус се обърна към човека и му каза: „Стани и си иди, твоята вяра те изцели.“

При първия въпрос, човекът остана да чака, защото въпросът не касаеше него, но сега вече думите на Исус са отправени към него лично. Човекът продължаваше да лежи пред Исус, без да се интересува какво ще помислят за него. Но сега тук разбираме, че вярата е дар от Бога и тя е подкрепена с дела. Истинската вяра влиза в сърцето на човека и той забрави своите планове и вместо да изтича при жена си, децата си и семейството си, той побърза да отиде в присъствието на Исус, защото няма по-скъп, драгоценен и любим от Христос. Изцеленият беше готов да направи, каквото Исус му каже. Ако му беше казал да тръгне след Него, сигурно щеше да го направи. Ала Исус му заповядва да се върне у дома. Когато Светият Дух е в сърцето ти, ти ще Го питаш, къде да отидеш, какво да правиш и как да Го прославиш. И Той ще ти отговори, няма да се забави.

В Лука 7:50 четем същото: „Иди си с мир, твоята вяра те спаси“, а малко преди това, „прощават ти се греховете“. Същата гръцка дума е използвана и в Лука 8:49-50: „Само вярвай и тя ще се избави.“ Това означава, че оригиналната гръцка дума има по-широко значение и включва и изцеление, и прощение и възкресение, нов живот.

Деветимата бяха очистени и продължиха пътя си, но нямаше гаранция за тяхното бъдеще. Исус, който им помогна, продължи към Ерусалим, за да бъде умъртвен там. Те чуха Неговия глас, но се задоволиха само с очистването. А самарянинът получи много повече – прощение, изцеление на духа и обещание за възкресение.

Затова нека търсим Господ Исус Христос с всичката си сила и душа, но не само това. Нека да Го хвалим и да Му благодарим при всички обстоятелства. В Колосяни 3:15-17 ни се казва: „И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни. Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си. и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.„

Бъдете благодарни. В Колосяни 4:2 е добавено – „бдете с благодарение“, не се отнасяйте нанякъде, където ви духне вятърът. Благодарете за всичко – за скърби, болести, загуби, изпитания. Здрав ли съм, болен ли съм, обичат ли ме, не ме ли обичат. Все ще благодаря. В Неговия дом има благодарност. Имаме поводи да Му благодарим денонощно. Правим ли го или си мислим, че си заслужаваме всяко благословение?

Ако стоим още във вярата, то е защото Той ни прощава и ни обича, защото „Този, който не пожали Сина Си, а Го предаде за нас, как няма да ни даде заедно с Него и всичко.“ (Римл. 8:32)

„За всичко благодарете, защото това е Божията воля за нас в Христа Исуса.“ (1 Сол. 5:18)

А Неговата воля е да Го търся и обичам. Тогава ще бъда благодарен, ще получа очистване, прощение и сила, и ще участвам във възкресението на праведните и един ден ще Го видя. И Той ще ми каже: Стани, защото беше загубен и се намери, когато беше мъртъв, оживя. Когато беше в групата с останалите 9, те те презираха, защото макар и болен като тях, беше различен, но днес няма роб и свободен, езичник и грък, днес Неговите деца са едно, суетата на света нищо не струва, само Неговото присъствие е важно. В Пс.84:10, Давид възкликва: „Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни; Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, Отколкото да живея в шатрите на нечестието.“

На прага бяха най-нископоставените слуги – те бяха нападани в случай на нашествие, те миеха нозете на гостите. За този самарянин един миг с Исус Христос беше по-желателен от всичко друго, затова дойде при нозете Му. Той е пример за нас, как ние да постъпваме. Ценим ли присъствиeто Му?