Една история разказва за немски владетел в миналото, който искал да разбере как хората се научават да говорят и какъв език ще проговори дете, което никога не е чувало реч. Той заповядал да отделят дузина деца, току-що родени, на грижата на държавата. Те трябвало да бъдат хранени с най-добрата храна, съобразена с възрастта им. Били обличани с най-хубавите дрехи. Имали най-добрата медицинска грижа. За тях се грижели опитни дойки.
Имало само една забрана – децата не трябвало да чуват никаква човешка реч и не бивало да бъдат обгръщани с повече внимание и ласки, отколкото е необходимо, за да бъдат нахранени и преоблечени. Въпреки перфектната грижа, без човешка реч и любов, всички деца починали съвсем скоро.
Не знам дали историята е достоверна, но за мен тя има няколко поуки. Една от тях е, че за да живееш, е необходимо да бъдат задоволени твоите потребности. Никой не може да съществува без храна, вода, въздух, любов и внимание.
А можем ли без реч? Можем ли без общуване? А можем ли без писменост? Може ли да живеем без книжнина?
Според много хора е по-добре да няма никой около теб, за да не ти „надува главата”. Понякога човек има нужда да бъде насаме със себе си и да не чува нищо, но кандидатите за корабокрушенци на самотен остров не са много.
Със сигурност някои ще кажат, че и без писменост можем. Все повече проучвания свалят от пиедестала една от националните ни гордости, а именно че сме от най-образованите народи – вижда се растящата неграмотност сред българите.
Преди години имах възможността да работя за кратко в едно училище. Попаднаха ми писмените обяснения на няколко ученици от 8-ми клас за случка, в която се бяха провинили. Нямаше нито едно изречение, в което препинателните знаци да са поставени на мястото им, нямаше разстояние между отделните думи, а да не говорим за правописните грешки…
Убеден съм, че много от вас са на мнение, че все по-ясно си личи как съвременният човек може без книги. Доказателства? Библиотеката в църквата ни е реализирана моя мечта. Книгите в нея вече са доста, но за съжаление не и читателите… Празни книжарници. Изхвърлени книги по кошовете…
Наскоро мой познат призна, че никога не е обичал да чете книги, но ми показа малка книжна колекция, закупена преди 30 години, когато е било модерно да купуваш, да се абонираш и да притежаваш лична библиотека. В домовете на много хора от това поколение съм виждал секции с книги, най-вероятно непрочетени.
Аз съм убеден, че четенето е полезно. Развива мисленето, интелигентността, креативността, комуникативността, духовността… Освен това четенето ни помага поне за малко да се откъснем от действителността. Дава ни възможност да си отпочинем.
Знам, че сред християните има такива, които смятат, че не трябва да се чете „светска” литература. Не съм съгласен. Мисля, че има смисъл да четем и други книги освен тези на християнска тематика. Но пък вече има толкова много духовна литература, че човек, ако желае, може да чете само нея.
Говорейки за книгите, няма как да не споменем братята Кирил и Методий, техните ученици, а и всички мисионери, които са достигали до непознати кътчета и с много труд и жертви са успявали да осигурят Божието слово на местния език или диалект.
Знаем, че една от битките на Мартин Лутер е била Библията да е достъпна за всеки вярващ и да е на говорим език, а не на непознатия за повечето по онова време латински.
Знаем, че първата книга, която Гутенберг отпечатва, е Библията. Виждали сме клипове на християни, които получават първата си Библия. Радостта. Ентусиазмът. Възторгът. Толкова е впечатляващо да наблюдаваш емоцията им. Има ли някой от нас, който така да се радва, когато му подарят книга или се докосне до Книгата?
Четенето на книги е добро и развива ума. Но четенето на Словото е полезно (2 Тимотей 3:16), защото е написано за поука (1 Коринтяни 10:11). То ни помага да повярваме в Бога и като вярваме, да живеем с Него (Йоан 20:31).
То е полезно не само за ума, но и за душата, за живота. Не е случайно, че освен да бъде силен и смел, Исус Навин беше насърчен и посъветван, да не се отдалечава от Книгата на закона, да размишлява върху нея и да постъпва според написаното в нея.
Днес ние имаме не просто Книга на закона, а жива вода. „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело” (2 Тимотей 3:16-17).
С думата „полезен” може да се опишат различни неща. Полезна технология… Полезна храна… Полезна информация… Полезни връзки… Полезни съвети…
Мислили ли сте за Божието слово като полезно? Полезно да поучава? Полезно да изобличава? Полезно да поправя? Полезно да ни води към Христовата правда? Полезно да ни помага да приличаме все повече на Него? Полезно да ни прави полезни за обществото?
Да, книгите са полезни, но без тях можем. Без Книгата обаче не можем.
Един приятел казва, че можеш да живееш, дори и никога да не прочетеш големите класици, но без да си прочел Книгата на Автора на живота, си изгубен!