Когато се събираме за общение, знаем, че Бог ще ни говори. Всеки идва със своите проблеми и грижи. Но Божието слово ни обещава, че всичко ще съдейства за наше добро. За да се изпълни това обаче, трябва да Го обичаме. Едва тогава ще сме спокойни, че Той ни разбира и винаги е заедно с нас.

Думите, отправени към нас от Божието слово в този текст са много познати и даже нарицателни. Казва ни се, че Исус и учениците му вървяха по пътя. Докато служеше на земята, Христос имаше около себе си последователи, ученици и жени, които се грижеха за него. Той влезе в едно село. При него нищо не става случайно, както при нас, когато правим неща в последния момент. Той беше дошъл, за да потърси и спаси погиналите. Не само да изцели болните физически, но и и страдащите духовно, които не можеха да видят Божията светлина, изгряла за тях. За да покаже Божията любов Той слезе на земята, прие всички ограничения на човешкото естество, за да послужи и да даде Себе Си за нас.

Докато беше на земята, хората можеха лесно да Го намерят, защото делата, които вършеше, "вървяха" преди Него. В евангелието от Йоана се говори специално за Неговите знамения, така че всеки знаеше кой е Исус. За семейството на Марта и Мария се говори на няколко места, известен е и брат им Лазар. Става ясно, че това е първото посещение на Исус в този дом. Жените тук са споменати по име, те не са безлични, уникални са, Божие творение, създадено, за да служи на Бога.(Лука 10:38-42)

Имената Марта и Мария имат общ корен. Коренът означава "горчивина" и за това сме предупредени в Божието слово – повечето дни са труд и скръб. Каква е поуката тук? Тази жена прие Христос у дома си. Лесно ли е да приемеш Христос в своя дом? В случая Христос не беше известил пристигането си, както в разказа с пратениците, които бяха проводени предварително, но Исус не беше приет. Исус не се натрапваше. Където го приемаха, оставаше. Където ли не, не се натрапваше, дори и когато учениците искаха да отмъстят с огън от небето.

Тези два случая са различни, но имат и нещо общо. И в двете села Исус можеше да дойде и да прекара време преди да отиде в Ерусалим. В Самарянското село не го приеха. Във Витания беше приет. Приели ли сме Исус у дома си? Някои хора си мислят, че ако слушат Словото на дискове и в нета, и имат календари по стените, и Библията на рафта, това е достатъчно. За да приемеш Господ Исус Христос в дома си, трябва първо да Го приемеш в душата и сърцето си, защото Той иска да влезе в човешкото сърце и после в дома. Негови са думите: "Ето, стоя на вратата и хлопам. Ако някой отвори вратата…" Ще дойде ден и час, в който Той ще потропа на вратата ти. Или вече го е направил. Когато е потропал, отворил ли си за Него?

Когато Исус влезе някъде, Той ПРОМЕНЯ.
Забележете, че Марта Го прие драговолно, никой не я беше заставил. Тя го направи с радост. Мислите ли, че е била много богата и не е имала никакви грижи? Едва ли? Знаем ли кого прие Марта и кого приемаме ние? Той е Единственият, премъдрият Цар и Господар, който държи всичко в ръката Си, може да храни хиляди, да възкресява, да изцелява безнадеждно болни и когато ние Го приемаме, нека да не забравяме, че е Цар и Господар, и пред Него ще се преклони всяко коляно. Той беше дошъл за близко общение, така че никой да не се страхува от присъствието Му. Знаем, че след възкресението при вида на Исус на Патмос, Йоан падна пред нозете Му, но докато беше на земята, спокойно се облягаше на гърдите Му. Ние кой Господ сме приели или приемаме? Дали се отнасяме с него като с близък братовчед, който ни дължи услуга и говорим за Него без страхопочитание? Ако е влязъл, Той ще иска да вечеря с нас. Защо е спомената именно вечерята? Защото това е храненето в края на деня, след уморителната работа, време за отмора и почивка.
Христос влиза в душата, когато Го поканим доброволно, но Той си е Цар и Господар. Днес често питаме: Искаш ли да приемеш Христос? И понякога това звучи толкова елементарно. Но какво мислите за тази жена Марта: Дали имаше готова, наредена трапеза, както ние правим, когато чакаме почетни гости. Подреждаме всичко предварително и чистим старателно, особено сервизните помещения. От конкретната случка научаваме, че Марта не беше подготвена и трябваше да прави нещата в момента. Днес ние не можем да си представим да живеем без течаща вода и електричество в дома си. Ако ги спрат за няколко часа, изпадаме в ужас. А тогава нямаше вода, нямаше хлебарници и супермаркети, нямаше "фаст фуд и тейк ауей", Марта трябваше да прави всичко от нула.
Защо Бог именно на нас е дал тези удобства? За да може в последните лоши дни, да имаме повече време за Него. Не вярвайте на лъжливи обещания, че нещата ще стават добре. По-добре четете Матей 25 глава, където Исус обяснява какво да очакваме. Днес сме заобиколени от десетки удобства и пак не ни стига времето. Защо ли? Да си припомним думите на Христос: "Ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е потребно?" Той иска да обитава в сърцата ни. Чудесно – ние Го приемаме, но какво правим с греха? Как се отнасяме с нередните погледи и думи, не казването на истината? Ако знаем, че Той е денонощно в дома ни, какво ще стане с греха в живота ни?

Когато имаме важен гост в дома си, сме много внимателни, какво говорим, какво вършим. Нужно ли е някой отвън да ни казва кое е грях и кое не? Ако Той е в душата ми и съм съгрешил, Духът ще е наскърбен, но няма да си отиде. Някои хора си мислят, че пред Христос могат да правят всичко – да бият децата си, да унижават съпругите си. Не казваме, че ставаме безгрешни, но приемайки Го, в нас има страх от Бога и внимаваме на делата си. Вижте в този конкретен случай, как Исус не тръгна да помага на домакинята в приготвянето, Той си вършеше работата – проповядваше Словото. Почистването и подготовката остана за Марта, както и за нас. Много е лесно да гледаме в двора и в дома на другия. Как реагираме, когато съпрузите дойдат след работа у дома? Приемаме ли ги, както Христос? Никой не е безгрешен, нито ние, нито половинките ни. Господ иска да прощаваме и да забравяме, ако сме били оскърбени.
Христос влезе в дома без да търси кусури. Не каза: "Марто, защо не си се подготвила преди да дойда?"

Всички знаем какво трябва да правим, остава да приведем знанието в действие. Затова Исус е оставил златното правило: Да казваме и вършим на другите онова, което искаме да правят на нас. (Матей 7;12) Често пъти бързаме да се оправдаваме, когато ни обвиняват несправедливо. Ще стигнем ли до бой, за да се защитим? Самият Исус, когато Го водеха към кръста, не обясняваше надълго и нашироко, а само казваше истината с няколко думи.

Да не забравяме, че Той кротък и смирен, но е и Цар и Господар.
В момента Христос е на небето, отдясно на Отца. Как Го приемаме днес?
Човеците са с различни характери – едни са инертни, други – импулсивни, но Той обича всички ни и е готов да изяви нашата правда. Ние искаме това да стане незабавно, всички да узнаят колко сме добри. Бог ни е дал достатъчно време, за да Го поканим и да остане. Той не е нахален, не заставя хората. Той изслушва човека. Ако човекът не е готов и не е убеден, Христос не го насилва.
Дали Библията в дома ни е хванала прах дотолкова, че да не помним откога не сме я отваряли.
Как се държат децата ни у дома, когато четем Библията?

Ако имаме невярващи хора у дома, ще я четем ли демонстративно или първо ще си свършим работата, за да няма в какво да ни обвинят и ще я четем, когато всички са заспали и имаме нужната тишина. Той ни чака да Му кажем, че Го обичаме и сме готови да направим всичко за Него. Той иска да чуе, че искаме да Го възвеличаваме. От Него е силата, мъдростта и уменията.
Имаме болки, невъзможни проблеми, грижи. Нека ги кажем на Него. А ние се грижим за толкова неща. Всяка нищожност ни смущава? А какво всъщност е потребно?
Мария седна в нозете на Христос. Слушаше Словото долу ниско. Искаме ли да бъдем като Мария – като роби, смирени, готови да ни каже какво иска от нас.

Марта на свой ред вече беше решила какво да прави и не само това, но и беше готова с обвинения към сестра си, че я оставя да работи сама. Но и тя вършеше своята част, беше готова да нахрани Исус, а това изискваше време и усилия. Исус не омаловажа работата на Марта, нито пренебрегва грижата й. Напротив, приема ги. В случая обаче, когато е налице нещо по-добро, Той го изтъква и хвали, така че да бъде пример за всички, които ще го четат хиляди години по-късно като нас. Мария е жена, която Исус хвали НЕ само веднъж. По-късно, преди Неговото разпятие Мария беше похвалена, че помазването с драгоценен парфюм, което извърши, ще остане паметно и за нея ще се говори по целия свят. И тъй като думите на Христос са истина, те се изпълняват и ние сме свидетели на това днес.

Мария избра по-добрата част. Тя беше в присъствието на Христос, в буквалния смисъл на думата и черпеше директно от извора на Неговата благодат, запазвайки думите Му в сърцето си. Когато настъпи нейният момент да действа, тя го направи по неочакван и неразбираем за околните начин – прояви скандална щедрост, давайки всичко за Исус и отново беше в нозете Му, този път, за да ги изтрие с косите си. По-важното е обаче, че направеното от нея беше съвсем правилно изтълкувано от Исус. И така, Мария избра първо да слуша, да запази в сърцето си, да размишлява и да действа в правилния момент, давайки най-скъпото си за Христос.

Какво сме избрали ние? Какво ще говорят за нас един ден?Знаем ли коя е по-добрата част? Къде е Исус? В дома ни ли в двора? Готови ли сме с вечерята?