Честит рожден ден на Христовата църква, на всички християни, които са част от църквата.
Църквата е тялото на Христос на земята и представлява духовна общност от хора, които изповядват символ веруюто, прието през 4-ти век и се причестяват с тялото и кръвта Господни.
Тя се е родила веднага след изливането на Святия Дух на земята. Защо това се е случило точно на еврейския празник Петдесятница. Празникът Петдесятница се нарича така, защото се пада петдесет дни след Пасхата. Той се нарича също и „Празникът на Седмиците“, защото времето му се определя чрез броенето на седем седмици от втория ден на Пасхалната седмица. Във втората книга от Тората, Изход 34:22-23 Бог е заповядал: "Празнувай празника на седмиците, празника на първите плодове от пшеничната жетва". В Стария завет Петдесятница е била празник на физическата или аграрната жътва.
В Новия завет на този ден започва жътвата на хора, на спасени души. В евангелието от Лука 10:2 – Исус им каза: „Жътвата е изобилна, но работниците са малко. Затова молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на своята жътварска нива."
На Петдесятница с изливането на Духа, Бог е екипирал работниците на жетвата със сърп, за да имат сила, смелост и дързост да съберат хората в църква.
Когато дойде денят на Петдесятница, те всички бяха събрани заедно на едно място.
Внезапно от небето се разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха.
Пред очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се спуснаха върху всеки един от тях.
Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на различни езици, както Духът им даде сила да говорят.
В Ерусалим за празника бяха дошли набожни юдеи от всеки народ по света.
Когато този звук се разнесе, се събра тълпа. Хората бяха озадачени, тъй като всеки чуваше апостолите да говорят на неговия роден език.
Тогава Петър се изправи с останалите единадесет апостола и високо заговори на множеството: „Братя юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим! Нека ви обясня какво означава това. Слушайте ме внимателно.
Тези хора не са пияни, както си мислите – та сега е само девет часа сутринта!
Това, което днес виждате, е предсказаното от пророк Йоил: Бог казва: "В последните дни ще излея Духа си върху всеки човек.Синовете и дъщерите ви ще пророкуват и младежите ви ще имат видения,
а старците ви ще сънуват особени сънища.Да, в онези дни ще излея Духа си върху хората, които ми служат – мъже и жени, и те ще пророкуват."
и по-късно в Новия завет:
Петър им каза: „Покайте се! Всеки един от вас трябва да се кръсти в името на Исус Христос, за да му се простят греховете, и ще получите дара на Святия Дух.
Защото обещанието е за вас, за децата ви и за всички, които са далеч – всички, които Господ, нашият Бог, призове при себе си.“
Онези, които приеха посланието му, се кръстиха и в този ден към вярващите се присъединиха около три хиляди души.
Вярващите постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляб и в молитвите.
Страхопочитание изпълни всеки, защото апостолите извършиха многобройни чудеса и знамения.
Това са характеристиките на Христовата църква на земята:
Учението на апостолите за нас е прочита на Библията. Един посетител на църквата не може да преживее общението с братя и сестри, с това голямо, уникално семейство, което Бог подарява на всеки, избрал да бъде негов покорен слуга, син и дъщеря.
Много хора се оплакват, че няма достойни духовни наставници. Който търси намира. Има много мъдри и смирени Божии служители, които обичат Бога и хората и в тайнството изповед ще се отнесат с разбиране и съчувствие.
Без причастие, не сме Христови. В евангелието от Йоан, в шестата глава Исус им каза: „Уверявам ви: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.Плътта ми е истинската храна, а кръвта ми – истинското питие.Който яде плътта ми и пие кръвта ми, живее в мен и аз живея в него."
Молитвата е нашата връзка с Бога. Без молитва сме отделени от него. Може да се молим без думи и без глас, мислено като размишляваме за Бога, за думите му, за отделни стихове от писанията и ги поставяме в нашата ситуация. Може да се молим и с псалми, от книгата Псалми, с песни, като хвалим Бога и му благодарим. Защото препоръката му към нас е да изказваме всичките си прошения с благодарение. Благодарността е доказателство за вярата ни в чудесната Божия намеса, помощ и закрила преди да сме я видели и преживели. Молитвата в единство и съгласие с други вярващи е белег на църковността.
Утре е празникът Свети Дух. Да посетим храма и общността в тези светли дни, за да дадем възможност на Божия дух да изпълни сърцата ни и освети живота ни с неговата светлина.
Небесни Отче, молим те в името на Господ Исус Христос, изпълни ни с Духът си и ни подари твоите небесни дарове!