Евангелието от Йоан е забележително, защото в него Божията благодат и любов са изразени по специален начин. То е написано, за да повярваме в Исус Христос и вярвайки, да имаме живот в Неговото име. Помазаникът дойде между Своите, но те не Го приеха. И днес Божият Син не е популярен и удобен. Мнозина търпят хули и страдания заради Неговото име и днес, но въпреки това не Го напускат, защото са вкусили от Неговата милост и благост. Днес мнозина чуват и си отиват по своя път. Онези, които са приели Христос, са поели по нов път, следват Него и отиват там, където ги заведе и мъките и изпитанията ги приближават до Него. Те си напомнят, че на вярващите е дадено не само да вярват, но и да страдат за Него. Христос дойде на земята, за да покаже истинската светлина. В Евангелието от Йоан 2 глава намираме една история, която е уникална, защото се намира само на това място. В Йоан 2:11 се казва, че тази случка беше началото на Христовите знамения, Исус изяви славата Си и учениците Му повярваха в Него.
Исус и учениците Му бяха поканени на сватба. Сватба и празненство, докато евреите бяха под робство. Римляните бяха известни със своята жестокост и сурови закони, но животът продължаваше и двама души бяха решили да отпразнуват своя съвместен живот. От прочетеното в глава 2 научаваме, че младоженците са родственици на Исус. Става ясно, че описаната случка става на третия ден. Не е напълно ясно дали се касае за третия ден от сватбата или от началото на седмицата.
Дните (като времева категория) са ни познати от книгата Битие. Те се появиха в началото при сътворението. На третия ден Бог направи светилата. На третия ден от това празненство Исус направи Своето първо знамение и изяви славата Си. На третия ден Бог издигна, възкреси Своя Син, за да покаже, че приема Неговото изкупително дело за спасението на човеците. Както на третия ден Бог раздели тъмнината от светлината, така и Христос започна да изявява славата си на третия ден от празненството. Христос е наречен Слънцето на правдата, защото без Него няма живот. Повярвалия в Христос върви към светлината, за да бъдат делата му изявени.
Никой не подозираше какво предстои на тази сватба. Учениците бяха с Христос, защото бяха поканени и тук ни се казва, че това събитие ги накара да повярват в Него. Какво представляват знаменията? Свръхестествени дела, които показват и доказват, че Христос е Помазаникът, Месията. Христос отиде на празненството по покана, защото Той никъде не отива насила. Още от 2 стих научаваме, че за да изпълни знаменията си Бог използва хора. В случая Той използва майката на Исус и едни безименни слуги. Интересни са думите на Исус към Мария. Те са трудни за разбиране, сякаш мястото им не е там, но това не е така. Защо апостолът решава да запише тези думи, които сякаш не са подходящи: „Какво има между мене и тебе, жено?“
Бог реши Неговият Син да дойде чрез жена. Той избра Мария и тя беше покорна на Божия избор, но и Божият Син беше смирен и докато беше дете се покоряваше на земните си родители. Трудно е да си представим колко много се смири Бог, за да се остави в ръцете на земни човеци. Макар да беше Бог, Той беше един от нас. В същото време беше безначален, но не се посвени да дойде, за да изяви Божия образ. Той отиде на сватбата в Кана, прие поканата. Не научаваме да са Му благодарили за знамението, сякаш не са разбрали, че Той го е извършил. От тази случка става ясно, че Христос не е само за неделята, а за всеки ден в нашето ежедневие. Господ иска да присъства във всички събития от живота ни. Той никога няма да отблъсне поканата ни. Не го направи и тогава. Отиде на тази сватба и се забавляваше с останалите. Изведнъж се появи проблем, за който беше известена майката на Исус и веднага след като разбра, тя се обърна към сина си.
Голям проблем ли беше това? И тогава, и сега тази липса на вино щеше да доведе до коментари по-късно, че веселбата е била нарушена, защото източникът на веселието – виното е свършило. Сватбарите не бяха наясно, че истинската радост и източникът на блаженството бяха сред тях, самият Господ Исус Христос. Хората пият, за да забравят. Христос казва: Ела, пий, за да си спомниш, че съм верен към теб, че се грижа за теб и няма да допусна в живота ти повече, отколкото можеш да понесеш.
В случая можем да се поучим от действията на Мария. Появи се проблем и тя отиде директно при Христос. Така трябва да постъпваме и ние. Да отнасяме грижите си към Христос. От своя страна думите на Христос към Мария ни говорят, че Исус не е дошъл на земята, за да прави живота ни лек и безпроблемен. Той й напомни, че „часът Му не е дошъл“ – часът, в който сърцето й щеше да бъде пронизано от непоносима болка, щеше да дойде по-късно, сега беше време за радост и знамения.
Знаменателна е и реакцията на Мария. Тя не разпитва, не иска обяснения. Тя разбра, че служението Му започва и нейната работа като майка е приключила. Това разбираме от думите й: Каквото ви каже, направете. Така че онези, които се молят на Мария, е добре да си припомнят тези нейни думи. Тя ги препраща към нейния син, показвайки, че не тя е източникът на знаменията и чудесата. Господ иска от всички нас да отидем при Него такива, каквито сме, да оставим греховете и проблемите си, да Го издигнем и да Му се доверим.
Да видим как стана самото чудо. В онзи дом имаше огромни каменни делви. Исус заповяда да ги напълнят с вода и да занесат от нея на настойника на празненството. Още една подробност относно връзката с Исус. Исус говори директно на слугите, без да използва посредничеството на Мария. Каменните делви с вода бяха огромни и побираха около 400 литра. Те бяха с цел измиване, хигиена, типично за еврейската традиция.
Знаем, че Господ е сътворил водата, но в случая Той прави нещо чудно и немислимо, превръща я във вино. В Исая ни се казва, че човешките мисли и пътища са напълно различни от Божиите. Така е и тук. В случая тези слуги са покорни на заповедта на Исус. Те не възроптаха. Не е лесно да напълниш делви с 400 литра вода. Изворът с вода едва ли беше наблизо, но те послушаха и се довериха до край. Не само напълниха, но и наляха, за да занесат на настойника на празненството. Не знаем кога точно стана знамението и кога водата се превръща във вино. Тези слуги поеха голям риск да носят вода на настойника, който искаше и очакваше вино. Исус никога няма да изложи някого, на който е дал заповед. Точно обратното, ще го накара да изпита задоволство, да бъде похвален.
Интересна е реакцията на настойника. Той е изненадан и започва да дава съвети на младоженеца. Вместо да го похвали, той намира начин да го изкритикува. Ако беше задал правилния въпрос, да попита кой е сътворил виното, щеше да се запознае с източника на знамението. Какво преставляваше това знамение? Бог се намеси, помогна, реши един проблем, снабди една нужда, откликна на една молитва.
Каква е поуката за нас? Че трябва да Го призоваваме, да Му споделяме нуждите си, мислите си. Учениците също бяха свидели на знамението. Ако сме Негови приятели, ние ще бъдем поканени на сватбата на Агнето, ще седим редом до младоженеца. Учениците неслучайно повярваха в Него, получиха уверение, че не напразно са оставили заниманията си, професията си, семействата си, за да Го следват.
Забележителен е 11 стих. След извършването на знамението Исус продължи Своето обикновено ежедневие, сред обикновени грешни човеци. Той е с нас, независимо дали Го оценяваме и дали напълно разбираме Неговите думи, защото Той дойде, не за да Му служат, а да служи. Не знаем дали Му благодариха за виното и дали разпространиха мълвата за Него като чудотворец. Не ни е споменато.
Едно е ясно, че Господ върши чудесата си в тайно.
Той е верен, всесилен, чуден Бог.
Плашим ли се от времената, от несигурността, от лоши слухове?
Трябва да се боим само ако Той не седи на нашата маса, ако не сме Го поканили да бъде с нас.
Исус ни напомня, че е време да приключим със старите обичаи и ритуали ( в случая с евреите водата и очистването). Време е да се обърнем към Него, за да ни даде живата вода на Неговото слово и присъствие, да бъдем умити с нея, за да можем да пием виното на Неговата трапеза, на Сватбата на Агнето като Негова неопетнена невеста.
С това чудо Исус започна да явява славата Си.
Били ли сме свидетели на Неговите знамения?
Поканили ли сме Го в живота си, за да бъдем поканени и ние на сватбата на Агнеца?