Исус (Йешуа) празнуваше Празника на колибите. Той поучаваше в храма на този празник. Въпреки че учениците Му не очакваха Исус да присъства на празника, по-голямата част от поклонниците, идващи отдалече, които бяха чували за Него, поддържаха надеждата, че може да Го видят в Ерусалим. Те не бяха разочаровани, защото на няколко пъти Той поучаваше в Соломоновия трем и на други места в двора на храма. Тези поучения бяха наистина официални или изявено оповестяваха Божествеността на Исус на еврейския народ и на целия свят. Исус рискува живота Си, за да отиде на празника Шатроразпъване, но безстрашната дързост на Исус при публичното Му появяване в Ерусалим респектира враговете Му – те не бяха подготвени за такова дръзко предизвикателство.
През последния ден и най-велик ден на Празника на колибите (деня, когато равините изливат водата) Исус застана (призовавайки за специално внимание към Неговото послание) и се обяви за самия извор на жива вода в Йоан 7:37 – 38.
Духовни уроци от Празника на колибите
Бог е наше убежище
Ние живеем в силно материалистична епоха. Когато израилтяните бяха скитници в пустинята, те всички са живели в палатки – както богатите, така и бедните. Материалните притежания могат да ни контролират и манипулират, те стават богове или идоли за нас. Ние трябва да помним, че този живот е само временен. Ние също така сме на дълго пътуване към Обетованата земя във вечността. Ние трябва да търсим Божието царство, не земен комфорт. Тъй като ние първо търсим Божието царство (Лука 12:31), Бог е наше убежище:„Защото си бил крепост на сиромаха, крепост на бедния в утеснението му, прибежище от буря, сянка от пек, когато устремът на насилниците нападне като буря върху стена” (Исая 25:4 ).
Исус (Йешуа) е живата вода
Нашата духовна жажда не може да се гаси с нищо по-малко от Христос: „А който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот” (Йоан 4:14 ).
Исус (Йешуа) отмива нашите грехове
Исус е истинската жива вода – Този, Който ни изчиства от греха чрез кръвта Си: „Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!” (Евреи 9:13 – 14).
Исус (Йешуа) е светлината на света
Светлината от лампите на Празника на колибите освети целия град. Учените предположиха, че Исус засегна този обичай, когато говореше онези добре известни думи: „Аз Съм светлината на света…” (Йоан 8:12). Също така вижте Йоан 1:1 – 9 и Йоан 9:5.
Исус (Йешуа) приготвя нашето постоянно жилище
Тези физически тела, които ние обитаваме, са само временни обиталища. Нашите тела са немощни и в крайна сметка ще започнат да се разпадат. Животът е кратък. Нашата надежда не е в това, което светът може да предложи, а в това, което Бог вече е предвидил за нас във вечността. Нашият постоянен дом се приготвя за нас във вечността. Исус каза в Йоан 14:2 – 3: „В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото, гдето съм Аз, да бъдете и вие”.
Както израилтяните оставиха робството, ние оставяме робството на греха
Бог изведе децата на Израел от робството на техните египетски надзиратели в свобода. Като християни ние можем да празнуваме за това, че Бог ни изкупи от живот в робство на греха и ни доведе в Неговата свобода в Божието царство.
Дали Христос се е родил на празника Шатроразпъване?
Много учени смятат, че Йешуа (Исус) е роден по време на празника Шатроразпъване.
Матю Хенри посочва: „Предполага се от много хора, че нашият прославен Спасител е роден около времето на този празник – тогава Той остави Своите обиталища на светлина горе за колиба сред нас (Йоан 1:14) и се засели в шатрите. И възхвалата към Бог в Новия завет е пророкувано съгласно идеята за запазване на Празника на колибите (Захария 14:16). Защото: 1. Евангелието на Христос ни учи да живеем скромно, да стоим своеволно в този свят – като такива, които нямаме тук постоянен град, но са с вяра, надежда и свято пренебрежение към настоящите неща, за да отидем при Христос вън от стана (Евреи 13:13, 14). 2. Той ни учи да се веселим пред Господа, нашия Бог (Филипяни 4:4). И колкото повече сме изведени от този свят, толкова по-малко податливи сме към прекъсване на нашите радости.
В Библията не се казва конкретно датата на раждане на Исус. Ние знаем, че не е през зимните месеци, защото овцете са били на паша (Лука 2:8). Едно проучване за времето на зачеване на Йоан Кръстител разкрива, че той е бил заченат около 30 сиван (май-юни), през 11-ата седмица.
След прибавяне на 40 седмици при нормална бременност показва, че Йоан Кръстител е роден около Пасха (14 нисан (март-април)). Знаем, че 6 месеца след зачеването на Йоан Мария зачева Исус (Лука 1:26 – 33). Следователно Исус е заченат през месеца кислев (ноември-декември). На 25 кислев е Ханука. Беше ли „светлината на света” заченат на Празника на светлините?
Започвайки от Ханука, който стартира през кислев (ноември-декември) и продължава 8 дни, и преброявайки 9-месечната бременност на Мария, човек достига до приблизителното време на раждането на Исус на Празника на колибите (в началото на есента през годината).
По време на празника Шатроразпъване Бог изисква всички мъже евреи да дойдат в Ерусалим. Многото поклонници, които идват в Ерусалим за празниците, се прехвърлят в околните градове (Витлеем е на около 10 км от Ерусалим). Йосиф и Мария не са могли да намерят място в странноприемницата заради наплива на толкова много поклонници. Поради трудностите по време на пътуване е обичайно длъжностните лица да обявят времето за събиране на данъци по време на Празника на храма (Лука 2:1). Знаем, че нашият Месия се яви във временно тяло, когато дойде на Земята. Възможно ли е Той да е бил сложен във временно жилище? Полетата биха били осеяни с колиби през това време на прибиране на реколтата, с временни подслони за животни. На иврит думата „конюшня” се нарича sukkoth (Битие 33:17).
„И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата”(Лука 2:7). Йосиф и Мария взеха детето, заминаха за Египет и останаха там, докато им е беше казано от Бог, че Ирод е умрял. Йосиф и Мария донесоха бебето Исус в Ерусалим на четиридесетия ден от раждането Му за очистването на Мария и за посвещението на детето (според Тората това трябваше да се направи в рамките на четиридесет дни от раждането на дете от мъжки пол – да не се направи по този начин се счита за грях). Това показва, че Ирод умира в рамките на същите четиридесет дни, защото, ако Ирод е бил жив, те не биха могли да се появят в храма. (Според изчисленията на Йосиф Флавий смъртта на Ирод е настъпила през есента в четвъртата година преди новата ера – 4 г. пр.н.е.).
По-късно през живота Си Исус празнува рождения си ден в планината с трима от учениците Си. В контраст с празненствата за рождени дни – такива като на Ирод, където хората са убивани за забавление, Неговият е честване на живота. На Празника на Сукот Мойсей (Моше) и Илия (Елияу) от отминалите векове представители на Тората и пророци се появиха и говориха с Исус (Йешуа). Един ученик – Кифа (Петър), предложи изграждането на 3 шатри за Исус , Мойсей (Моше) и Илия (Елиау), тъй като са необходими за празника, но той не разбра, че тези трите са изпълнение на това, което празникът символизира: те са в жилището си сукот (временни шатри) от плът, в очакване на своите вечни възкресенски храмове.
Редица християни празнуват раждането на Христос по време на Празника на колибите, в комплект с украсата и светлините на сукота, с торта за рождения ден, с музика, честваща раждането на Исус.
Исус има три проповеди, в които Той се обяви за „светлината на света”, и трите биха били по време на Празника на светлините (Ханука) през зимата на годината (декември).
Пророческо значение
Тези есенни празници говорят за едно бъдеще време, когато хората отново ще обитават с Бог, когато Той ще обитава с тях и те с Него (Откр. 21:3). Те говорят за един ден, в който всички народи ще се съберат в Ерусалим (Захария 8:22; 14:16). Любопитно е, че дори в идните дни библейските пророчества ни казват, че хората от народите на света ще излязат да празнуват Празника на колибите с еврейския народ в Ерусалим (Захария 14). Етапът е установен и пророчеството се изпълнява. „Идващите действия” (алия на иврит) се провеждат сега в Израел с голям приток на евреи от повече от сто държави. Също така рекорден брой християни вече посещават страната – голяма част от поклонниците, идващи в Израел, са християни! Ние смятаме, че това е процес на подготовка и изграждане на бъдещи библейски събития. Ерусалим продължава да бъде във фокуса на Бога като земен модел и план – в крайна сметка в Ерусалим ще дойде Месия (Вагнер 1996).
Исус Христос е скинията или обиталището на Бога. В Него се засели пълнотата на Бога (Йоан 1:14, Колосяни 2:9) и Бог обитава сред нас чрез Исус Христос (Матей 18:20). Може да се окаже, че Исус в крайна сметка ще изпълни Празника на колибите при Неговото второ идване. Ще има буквална почивка за планетата Земя и всички нейни жители. Дотогава можем да намерим покой в душите си.
Ние трябва да гледаме с нетърпение напред, в очакване на Празника на колибите, както с нетърпение очакваме идването на Месията – да дойдат Неговото управление, Неговото царство и Неговите закони. „А в послешните дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, и ще се издигне над бърдата, и племена ще се стекат на него. И много народи ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му; защото от Сион ще излезе поуката, и словото Господно от Ерусалим. Бог ще съди между много племена, и ще решава между силни народи до далечни страни; и те ще изковат ножовете си на палешници, и копията си на сърпове; народ против народ няма да дигне нож, нито ще се учат вече на война” (Михей 4:1 – 3).
Шатроразпъване и Пасха са единствените празници, споменати в (Йезекиил 45:21– 25; Захария 14:16). Забележете, че броят на дните между нисан и тишри са винаги едни и същи. Поради това времето от първия голям фестивал (Пасха) до последния голям фестивал (празника Шатроразпъване) е винаги едно и също. Това би ли могло да има някаква връзка с раждането на Христос по време на Шатроразпъване и смъртта Му на Пасха? Пасха е през първия месец от религиозния календар и Празникът на колибите е през първия месец от гражданския календар. Осия в 6:3 обяснява, че Христос ще дойде като последния и първия дъжд. Тогава ще знаем, ако следваме Господа, че Той ще се появи сигурно като зората и ще дойде при нас като дъжд – като последния и първия дъжд на Земята. Пролетните празници са през първия дъжд и есенните празници са по време на късния дъжд.
Глава 14 на Захария разказва за освобождението на Ерусалим и как Исус Христос ще бъде Цар над цялата Земя. Тя завършва със спазването на законите на Всевишния от всички нации. Празникът на колибите – този голям празник, който символизира самото присъствие на Исус Месията (Той е изключителната, Божията скиния), ще се спазва от всички народи по света. Пророкът ни казва, че страховити наказания и язви ще бъдат отсъдени на народите, които откажат да изпратят поклонници в Ерусалим на Празника на колибите.
„В онзи ден живи води ще излязат от Йерусалим, половината им – към източното море; и половината им – към западното море; и през лятото, и през зимата ще бъде така. И Господ ще бъде Цар над целия свят; в онзи ден Господ ще бъде един и името Му – едно. Цялата страна ще се превърне в поле, от Газа до Римон на юг от Йерусалим; и Йерусалим ще се издигне и насели на мястото си, от Вениаминовата порта до мястото на първата порта – до ъгловата порта, и от кулата на Ананеил до царските линове. Народ ще живее в него и няма да има вече проклятие; а Йерусалим ще бъде населен в безопасност. И ето язвата, с която Господ ще порази всички народи, които са воювали против Йерусалим: плътта им ще тлее, докато още стоят на краката си, очите им ще се разтопят в ямите си и езикът им ще се разлага в устата им.В онзи ден между тях ще има голям смут от Господа, така че ще се хващат всеки за ръката на ближния си и неговата ръка ще се повдига против ръката на ближния му. Също Юда ще воюва в Йерусалим; и богатството на всички околни народи ще се събере – злато, сребро и дрехи – в голямо изобилие. И каквато е тази язва, такава ще бъде и язвата върху коня, мулето, камилата, осела и всички животни, които ще бъдат в онези станове. И всеки, който остане от всички народи, които са идвали против Йерусалим, ще излиза от година на година да се кланя на Царя, Господа на Силите, и да празнува празника на шатрите. И ако някои от домочадията на света не отиват в Йерусалим да се поклонят на Царя, Господа на Силите, за тях няма да има дъжд. Дори ако не влезе египетското домочадие и не дойде, то и за тях няма да има дъжд; тях ще сполети язвата, с която Господ ще порази народите, които не влизат да празнуват празника на шатрите. Такова ще бъде наказанието на Египет и наказанието на всички народи, които не излизат да празнуват празника на шатрите” (Захария 14:8 – 19).