През V век преди Христа в келтска Ирландия лятото е свършвало официално на 31 октомври и на този ден се е чествал празникът "Самхаин", келтската Нова година. Келтите вярвали, че тогава всички, умрели през миналата година, идват на Земята да търсят тела, в които да се вселят за следващата. Това била единствената им надежда за живот след смъртта. Според тях на този ден всички закони на пространството и времето спират да действат и позволяват на духовете да се смесят с живите. Те се костюмирали зловещо и шумно обикаляли от къща на къща, за да изплашат призраците и да не се вселят в телата им. Днес този празник се нарича Хелоуин.
През 853 г. след Рождество Христово папа Григорий IV, в опит да замени съществуващия езически ритуал, утвърдил 1 ноември като ден на Всички Светии за прослава на християнските светци и мъченици.
На 2 ноември бил Денят на всяка душа – средновековните християни обикаляли от село в село и измолвали "парче за душата" – хляб със стафиди, срещу който обещавали да се помолят за покойните роднини на дарителите. Хората вярвали, че след смъртта мъртвите остават в предверието на ада, а молитвите им помагат да намерят пътя към рая.
На 31 октомври 1517 г., в навечерието на Вси светии, монахът от августинския орден Мартин Лутер заковал на вратата на Дворцовата църква във Витенберг лист с 95 тезиса. В този немски град Лутер бил професор по богословие в университета. Вратата на църквата често се използвала като табло за съобщения и новини, затова Лутер не мислел, че прави нещо необичайно като споделя мнението си за индулгенциите и опрощението на греховете. В предисловието към тезисите той предизвиквал своите колеги професори на дискусия по темата. Първоначално индулгенциите били въведени като изкупващи епитимиите, тоест забраните за участие в църковния живот и тайнствата поради грях. Със средствата, получени от тяхната продажба са построени много красиви храмове и манастири. В началото на 16-ти век, обаче католическата църква вече продавала индулгенции с уверението, че щом човек си купи индулгенция, дори бъдещите му грехове са простени, а душите на близките му покойници излизат от чистилището и се насочват към рая или престоят им в чистилището намалява. Колкото по-голяма била сумата, толкова по-кратък бил престоя в чистилището. Ще ви прочета някои пасажи от тезисите.
1. Когато нашият Господ и учител Исус Христос каза: „Покайте се“, Той заповяда целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние.
2. Когато истинското покаяние се събужда в човека, той получава пълно опрощение от наказание и грях, без да има никакви писма за опрощаване.
3. Всички вярващи в Спасителя, автоматично споделят заслугите, спечелени от Исуса Христа и ги получават без да купуват писма за опрощение…
…16. Ад, чистилище и небе се различават точно както се различават отчаяние, страх и сигурност в спасението…
43. Християните трябва да бъдат поучавани, че онзи който дава на бедните или заема на нуждаещите се прави по-добро дело от онзи който купува индулгенции.
44. Тъй като любовта расте чрез делата на любов, човек би следвало да става по-добър. Човек, обаче, не става по добър чрез индулгенции, а е просто освободен от наказание.
45. Християните трябва да бъдат поучавани, че който види човек в нужда и го отмине, а дава парите си за индулгенции, не купува папски индулгенции, а Божия гняв…
Мартин Лутер е бил верен католик, той не е желаел да се отдели от католическата църква, а само да я очисти от грешните практики. Ефекта на тезисите бил огромен. Преписвали ги, препечатвали ги, не само в Германия, но в цяла Западна Европа. Папата отлъчил Лутер от църквата, а немският император го поставил извън закона. Приятелите му го скрили в замъка на Вартбург. За една година там той успял да преведе Новият завет от старогръцки на говоримият немски език. В 16-ти век Германия нямала единен език, а различни диалекти. Лутеровият немски, езикът на неговия Нов завет станал обединяващ език на германския народ, така както езикът на Славейковата Библия формирал новобългарския през 19-ти век. Лутер се е заел да реформира църквата съобразно Новия завет и разбирането, че "Праведния чрез вяра ще живее", а оправданието не е чрез дела, а чрез вяра в Божия син Исус Христос. Той е написал музиката и текста на много църковни химни, които и днес се изпълняват в лютеранските църкви по света.
Да си спомним днес за Мартин Лутер, като ежедневно и ежеминутно изпитваме сърцата си, дали са в Христос и в любовта Му.