Често се питам каква е разликата между праведни и неправедни хора, след като и двете групи грешат в едни и същи неща. И си давам сметка, че разликата е в посоката на живота. Праведният човек не иска да греши, стреми се да не греши и ако го прави, то е защото е намалил връзката си с Божията сила, което е нещо поправимо. Винаги можеш да се хванеш за Божията сила и да станеш. Отново и отново. Защото познаваш тази сила. Защото си имал преживявания с нея. Незабравими преживявания. И е нужно просто едно възстановяване на тази връзка, за да продължиш по-успешно пътя си в правдата.

А нечестивият човек? Той греши и остава в злото. Няма глас на изобличение. Няма желание за промяна. Само стремеж към блага и удоволствия тук и сега. И това е личен избор.

Днес искам да ви насърча, приятели, да не се отчайвате, когато броите случаите, в които сте падали, въпреки вярата си. Да, ще падаме, но ние винаги ще имаме силата да ставаме, защото можем да се хванем за ръката на Един, Чиято сила е далеч по-могъща от силата, която ни събаря.

Само трябва да решим – отново и отново да се хващаме за ръката Му. И това е личен избор.

„Защото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото“ (Пр.24:16).

Източник: Day by Day