Все по-често реклами ни бомбардират със слогана „черен петък”. Изразът започва да се използва през 1960 година от служители на местната полиция във Филаделфия, САЩ, които са наричали така петъка след Деня на благодарността, заради големите задръствания по пътищата.
На този ден се предлага и голямо намаление на цените на стоките в Съединените щати. В Черния петък магазините отварят рано – около 5 часа сутринта, а някои големи търговски вериги – още в полунощ. За търговците това е ден на големи доходи и продажби.
Манията по „черния петък” не е вече само американска истерия. Той намери място и на нашия пазар. За купувачите това е ден на навалица, бутане и силен стрес. Желанието да изпревариш останалите в докопването на промоционалната стока или (не)потребната вещ е толкова голямо, че някои дори получават здравословни проблеми. „Черният петък” е наистина черен дори и за семейния ни бюджет.
Правя паралел между този ден и деня, който наричаме Разпети петък – най-черният ден в историята на човечеството.
Всички знаем историята… Исус Христос, Божият Син, смири Себе Си дотолкова, че се отказа от всичко и доброволно прие образ на слуга и стана подобен на нас, човеците. И не само това, но и умря, увисвайки на дървен кръст. (Филипяни 2:6-8)
Дали си даваме ясна сметка за случилото се? Изразът „доброволно” ни показва, че Христос нямаше користни мотиви. Работя в сфера, която разчита на доброволци, доброволен труд и дарения, и мога да кажа, че е трудно да се намери някой, който да направи нещо без лична изгода.
При Христос не беше така. В Исая 43:25 се казва, че Той изтри нашите престъпления „заради Себе Си”. Смъртта Му донесе много болка, отхвърляне и изоставяне. Спомнете си думите: „Или, Или, лама савахтани? – Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?” (Матей 27:46) В тях не се съдържа укор към разпъващите Го. В тези думи има много силна душевна болка.
Спомнете си за гвоздеите, за униженията и подигравките на римските войници, за 30-те сребърника: „самият ми близък приятел, комуто имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене”. (Псалм 41:9)
Можем ли да забравим вопъла „Жаден съм!” и предсмъртния стон „Свърши се!”? Толкова много болка и страдание има в тези три години и половина от земния живот на Христос, но в последните Му часове концентрацията им е най-голяма.
И това „отказа се от всичко” в Посланието до филипяните! Помислете за нещата, от които сте се отказали. Колко от нас са вземали решение да се откажат от цигарите, от излишните килограми, или от губенето на време? Отказвали сме се от някои неща, но не след дълго сме се връщали отново към тях. Вземали сме решения, но бързо сме забравяли обреците си. Исус Христос се отказа от абсолютно всичко, което Му принадлежеше по право, за да ни даде всичко, което не заслужаваме.
Разпети петък, най-черният ден в историята на човечеството, е времето, в което тъмнината се беше приготвила да властва. (Лука 22:53б) Фарисеите са потривали доволно ръце, защото само за 30 сребърника бяха получили това, което искаха: „един да умре за всички”. (Йоан 11:50) Римляните са били доволни, понеже предотвратиха възможен бунт, а и се позабавляваха на чужд гръб. Варава също е бил щастлив, защото смъртната му присъда беше заменена за живот. Каква размяна!
Всъщност всички ние сме Варава – грешници като него. В живота ни може да има и добри дела, но когато претеглим действията, мислите, думите, с които сме наранявали Бог или творението Му, присъдата е ясна. Ние с вас заслужаваме смъртна присъда и щяхме да я получим, ако не беше този най-черен ден в историята на човечеството.
Време, в което тъмнината за три дни беше завладяла света. Надгробният камък устоя само 72 часа. Римските войници успяха да бдят само 4 320 минути.
Когато някой управител умирал, а на неговото място заставал нов, глашатаите прогласявали: „Кралят е мъртъв! Да живее кралят!” Трябвало да се знае, че кралството не е без суверен и овакантеното място е заето от друг. На Разпети петък Царят на царете беше разпънат на кръста, но на Възкресение Той победи смъртта! За много хора все още Бог е мъртъв, но всъщност религията е тази, която умря. Бог е жив!
Един новоповярвал човек Му отдавал хвала, че го е избавил от греховете, без самият той да е направил нещо за това. Друг обаче му казал: „Бог те е спасил, но и ти си направил своята част, нали?” Отговорът на новоповярвалия бил: „О, да, повече от 30 години бягах от Бога толкова бързо, колкото можех, с тежкия товар на греховете си. Това беше моята част, но Бог ме настигна и ме спря. Това беше Неговата част”.
На остров Мауи при сигнал за цунами хората знаят, че трябва да тичат към близкия хълм, на който стои стар дървен кръст. Всички бягат към него заради своята безопасност. Но ние сме призовани да тичаме към Христовия кръст.
В края на този най-черен ден за човечеството Исус Христос извика в молитва: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат”.(Лука 23:34) Бог чу молитвата и направи този ден най-светлия в историята на човечеството.
Това не е ли чуден парадокс? Само Бог може да обърне черното в бяло, мъката в радост, немощта в сила…
Разпети петък и кръстът на Христос говорят за две неща. Едното е на какво сме способни ние, а другото – на какво е способен Бог.
„А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исуса Христа, и даде на нас да служим за примирение; сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога”. (2 Коринтяни 5:18-21)