Разказът за изкушението на Христос е стигнал до нас, защото Той иска да знаем, че макар и Бог въплътен, беше изкушаван във всичко, за да може да помага на нас днес – така разполагаме с ефективни начини да се съпротивим на лукавия. Сатана идва, за да измами, открадне и погуби. Той успя с Адам и Ева, като открадна невинността им, измами ги да загубят връзката с Бога. Добре е и ние да се запитаме дали лукавият успява с нас. Дали сме християни само по име? Отговорът идва, когато сами разберем за себе си дали устояваме на оръжията, с които сатана опита да повали Божия Син. Бог не беше изненадан от падението на Адам и Ева в градината. Той беше приготвил план за избавление. Христос, макар и ограничен в плът и изнурен от глада и жаждата в пустинята, остана непоклатим при първата атака на дявола, който се опита да всее съмнение в думите на Небесния Баща, цитирайки Словото. Дяволът иска да използва Словото за собствена изгода. Как постъпваме ние? Допускаме ли това изкушение?
Исус избра да бъде покорен и смирен, продължи да бъде воден от Духа, макар това да означаваше още дяволски атаки. Дяволът не си тръгна след първото си поражение. Той продължи своята програма, с цел да подхлъзне Христос, да Го привлече на своя страна. Как се справи Господ Исус Христос? Словото дава отговор в Марк 3:27. Когато религиозните водачи Го обвиняват, че има Веелзевул (че е в съюз с дявола), Христос отговаря: „Никой не може да влезе в къщата на силния, ако не върже силния.“ Исус дойде на земята, беше изявен като Възлюбения Син на Бога и преди да извърши каквото и да е публично, трябваше първо да върже силния (сатана). Как стана това? Вързан значи неспососбен да върши онова, което най-добре умее – да краде, коли и погубва.
Как го върза Исус? Първата връзка е много важна. Исус доказа, че грижата за тялото Му и Неговото благоденствие не са на първо място и не могат да заменят важността и първенството на Божието слово в живота Му. Исус дойде на земята и започна да връзва, но не с физическа сила, войска, ангели и власти, а с покорство на Божията воля. Ако това покорство включваше и второ изкушение, Исус беше готов за него. Този път дяволът Го възкачи на висока планина.
Представяте ли си Христос да изкачва висока планина, както е изнурен, гладен и с изтощено физическо тяло? Възможно ли е в случая сатана да използва свръхестествените си възможности да Го телепортира там за секунда, защото в Лука 4:5 се казва, че Му е показал света в миг време? Какъвто и да е отговорът, за Исус това означава угнетение. Неслучайно в Исая 53:7 ни се казва, че Той беше угнетяван, но смири Себе Си. Угнетяването не беше само 3 часа висене на кръста, а и дяволски изкушения по целия път до Голгота. Исус вървеше, воден от любов към нас, а не от покорство към лукавия. Това беше само репетиция за онова, което предстоеше на кръста.
Христос върза лукавия, за да няма власт над Неговия живот. Той не го направи за Своите ученици. Всеки сам воюва и побеждава в тази борба. Вързали ли сте лукавия във вашия живот? Оставили ли сте се на Божията воля и благоволение, където и да ви отведат? Исус беше отведен на висока планина, за да види красивите царства на света, но в ума Му бяхме ти, аз и Голгота. Спасението няма да дойде лесно, без болки и смирение. Исус Сам смири Себе Си, не се налагаше Бог да Му налага волята Си. Сам остави славата Си, както и Своята мощ, ангелите и всички подвластни сили.
Няма значение кой е около теб. Има значение дали душата ти е готова да благодари за мястото, на което се намира, макар и да си стигнал там с последни сили. Дори и заведен на най-високата планина от самия сатана, Исус пак беше в ръката на Отца и под Неговата грижа. Когато аз минавам през трудности, мога да кажа: „Помогни ми! Ти знаеш всичко!“
Дяволът умело използва своето второ оръжие над изтощения Човешки Син Христос. Лукавият е хитър, коварен, безчувствен и безмилостен. Той се опитва да имитира Бога. Започва с обещание, но преди това се опитва да подкупва с чудни гледки. Той не е променил методите. Показа Му, защото според логиката на лукавия и опита с Адам и Ева, човешката плът иска да види. „Всички царства в един миг време“.
Виждане и време – две величини, които са така пагубни за човека, оръжия, които дяволът използва постоянно. Ако Бог не ни е показал нещо, ще използваме ли което и да е средство, за да го видим? Ще бъдем ли благодарни за нещата, които ни е показал, както и за онези, които не можем да видим? С цел да осигури величавата гледка сатана си послужи с чудо. Христос не го спря. Показването е свързано с нашето желание да видим, да усетим, да се уверим. Ще се възползваме ли от забранено чудо, за да узнаем нещо скрито, както направи отхвърленият цар Саул. Когато Бог отказа да му говори, Саул се допита до гледачка, която с негова собствена заповед, беше поставена извън закона, защото чародейството е мерзост за Бога (1 Царе 28). Днес Божиите деца позволяват ли си допитване до гледачки, баячки и медиуми, когато Бог мълчи. Нима отговорите на Библията не са достатъчни?
Следващото оръжие на сатана е времето. То е от голямо значение за нас. Ние живеем в настоящето, миналото и бъдещето. Христос нямаше съжаления относно Своето минало. Той не страдаше, че е изоставил престола, славата и мощта Си. Имаме ли ние проблеми с миналото? Съмняваме ли се, че Бог ни е простил всичко, че е хвърлил греховете ни в морските дълбини, където никой не може да достигне? Какво да кажа за моето днес? Защо съм именно тук? Бог обича ли ме точно в този момент, въпреки страданието, болката или безпокойството, което изпитвам? Доволен ли съм? Оставил ли съм бъдещето в Неговите ръце? Мисля ли, че мога да го контролирам? В случая с Христос, дяволът Му каза: „Не си на правилното място. Пустинята не Ти приляга. Още по-малко кръстът.“
Атаката на дявола е добре премерена. Исус видя като на длан цялата земна слава. Ако първото оръжие на дявола беше насочено към грижата за тялото, тук се касае за тщеславието. С други думи: „Исусе, вземи Си мястото, което Ти се полага. Потърси Си правото. Става много лесно, само с един поклон, нищо повече и аз ще Ти дам всичко.“ Това е поредната полуистина на лукавия. Христос го върза и тук. Мечтай си, дяволе! Зная, че искаш да застанеш на Божия престол в моето сърце. Твоите доводи са прекрасни – власт и слава. Кой не се стреми към тях? Колко души си подлъгал до сега в хилядолетната си практика и нямаш намерение да се отказваш? Колко Божи деца са паднали в тази примка, подлъгани от блясъка на властта и славата? „Само един поклон без никой да види и да знае. Аз ще Ти дам! Аз давам власт, на когото искам. Поклони ми се. Застани на страната на бунтовниците, които мразят Бога.“ Половин истина, гнусна лъжа!
Човек и днес се самозалъгва с мислите: „Аз сам решавам. Никой не ми е господар. Никой не може да ме владее.“ Докато човек мисли, че сам направлява себе си, а Бог не е негов господар, той върви към сигурна гибел. В същото време смята, че се наслаждава на пълна свобода и независимост. Исус казва, че свобода е възможна само в Него. Ако не сме в Него, ще търчим след всяко изкушение в опити да видим всичко и да оползотворим времето. Когато пък падаме и се проваляме, лукавият ще ни клевети пред нашия Небесен Баща с думите: „Твоят син пак те посрами днес, пак мина на моята територия, пак се поинтересува от моите оръжия.“
Христос обаче върза лукавия с категоричното: „На Господа, твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш.“ Исус съвсем преднамерено не каза: „На Господа, Твоя Отец“, защото сатана отдавна беше се отрекъл от тази връзка с Всевишния. Исус каза: „на Господ, твоя Владетел“, защото Бог владее над всички видими и невидими същества. Няма значение дали ще имам всички царства на света. Господ е Бог на вярващите и невярващите. Само тези, които са Го приели, обаче, могат да наричат Бога свой Баща. Те разчитат на Него за всичко в живота си. Независимо дали тук на земята ще бъдат славни, вечната слава никой няма да им отнеме. Ако трябва да пострадаме, ще го направим с увереност и забравяне на себе си, ще следваме Христос към кръста. Няма да имаме претенции за неща, които ни се полагат.
Оръжията, насочени срещу нас са силни, но Христос ни е дал още по-силни – вярата, надеждата и любовта ни. Всичко ще бъде прекратено, но горе ще идем само с любовта към Него. Когато го говорим, на теория е лесно, но когато се случва в действителност, трябва да си припомняме през какво премина Исус и как устоя. Той ни каза: Дяволът ще идва при вас, но вие трябва да проверите дали е успял да посее семе във вашето сърце. Нито хората, нито обстоятелствата са виновни. Реалният неприятел е вътре в мен. Трябва да бъда много внимателен, когато ми предлагат лесен начин да придобия слава или богатство. За Христос нямаше лесен начин. Затова аз ще Го обичам. Каквито и да са хитростите на лукавия, аз ще бъда верен на Христос и ще продължа да Го обичам, в очакване на времето, когато ще ме повика при Себе Си. Само Той заслужава слава и само на Него съм предал душата си. Зная, че е силен да ме опази. Бог ме обича, където и да съм. Аз съм Му благодарен и доволен от нещата, които нямам.
Господ върза сатана, за да няма власт над живота Му, така над него нямаха власт умоляванията на близките Му, които искаха да Го отклонят от Божия план за кръста. Бог изпълни Своя спасителен план чрез покорството на Своя Син. Независимо доколко разбираме този план, едно трябва да помним, че Бог ни обича, а ние не заслужаваме. „Възлюбих те с вечна любов и затова ще продължа да ти показвам милост.“(Ер. 31:3). Милост е за мен, Господи, че ти се противопостави на сатана, за да имам сега пример, който да следвам. Милост е, че вървиш пред мен и всичко е предадено в ръката Ти. Аз Ти принадлежа и Те обичам. Помогни ми да свърша пътя си със страх и трепет и докрай да Ти остана верен. Амин.