"Защото какво общо имат правдата и беззаконието, или какво общение има светлината с тъмнината?" 2 Кор.6:14

Къде се срещат полюсите? Къде, между земята и небето? В птиците! И в човека – при първата му среща с Теб, Боже!

Среща без изход? Ти, Господи Исусе, стана безизходен и печален – заради мен. Прие това, което е несвойствено за Теб – тлението. Направи го,  за да ги погълнеш завинаги! Само Ти – Всемогъщият, Безначален, Ти можеше да слезеш в низините и да победиш злото.

Ти си – оня страшен, окаян, низвергнат скитник, извлечен от някой мръсен тротоар,стенещ в безизходна забрава,  изоставен от всички.  С окаляни мръсни дрипи, „сраснали” с жалкото и изтощено от алкохол и наркотици тяло. . .

Ти си – онази отрепка – получовек – полунищо, безпомощно „пригвозден”със здрави каиши на болнична носилка, чакащ да получи уроци по човешка „правда” –в „отрезвителя”. . .

Ти си – оня обезумял от самота и разкъсван от безизходността на празния си живот самотник – желаещ да приключи драмата си – с разрязани в ожесточена агония вени.  Изтръгнал с последната си капка сила „системите” с фалшиво милосърдие и студена надежда за живот без смисъл.

Ти се натовари с всички. Отне товара ни и го заличи. Душата Ти агонизираше, потопена в страшната лепкава греховна бездна! И не отвори устата Си. Отделен от Себе Си. Приемайки неприсъщи за Теб неща. . .

Така събра несъвместимите неща – земята и небето! И погълна грозотата. . . Завинаги!!!

Вечна Любов, Ти победи! И аз – в Теб!

Твоята мощна, силна и топла прегръдка отваря ръцете ми към този опустошен от студ и мрак, загиващ свят.  Чрез Теб го прегръщам! Последна възможност.  Преди последната тръба. Топла и сигурна, вечна прегръдка! . . .

„Елате, вий, отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя! (Матей 11:28)

Елате – днес! Исус е разперил ръце и ви чака.