Уважаеми читатели, предлагаме на Вашето внимание интервю с Председателя на ОЕЦ, п-р Румен Борджиев, публикувано вчера в испанския вестник "Евангелски фокус", във връзка с новия законопроект в Закона за вероизповеданията в България.

 Вестник "Евангелски фокус: П-р Борджиев, новият проектозакон изразява много негативно отношение към религията. Има ли някаква конкретна причина българските власти да са толкова уплашени от вярата?

Пастир Румен Борджиев: Официалната причина, изтъкната от българските държавници е: "Намаляване на риска от религиозен радикализъм и терористични атаки на територията на България."

Вестник "Евангелски фокус": Имало ли е терористични атаки в България, които да дават основания на българските власти да се безпокоят от такива посегателства в бъдеще?

Пастир Румен Борджиев: Не бих казал. Имаше един случай през 2012 година, когато автобус с еврейски туристи беше нападнат и 7 души загинаха, а 34 бяха ранени. През последните години не е имало подобни явления. Християните и мюсюлманите съжителстват мирно в България от столетия и зачитат убежденията на другите, даже празнуват заедно.

Вестник "Евангелски фокус": Съгласно новия проектозакон Дирекцията по вероизповедания ще се сдобие с много власт и контрол. Каква е ролята на тази Дирекция? Какво е нейното отношение към евангелските християни и по-малките религиозни групи?

Пастир Румен Борджиев: Дирекцията по вероизповеданията е дело на Комунистическия режим, създадена да контролира вярата и хората, които са включени в служба на Бога. Това беше част от политиката на Комунистическата партия – да контролира всичко и всички. Тя следеше за всичко, което се случваше в държавата, във всички области от живота. В миналото българските евангелски християни бяха третирани като "шпиони и предатели". На евангелските християни беше забранено да пътуват в чужбина и да общуват с християни там. За съжаление сред обикновените хора все още битува понятието "секта", с което презрително наричат "евангелистите", защото Православната църква е официалната в страната. Съществува даже феноменът "православни атеисти." Такива хора не вярват в Бога, но се наричат православни, защото православието е свързвано с българската идентичност и принадлежност към нацията. Автоматично се предполага, че всеки българин е православен християнин.

Вестник "Евангелски фокус": Новият проектозакон изисква всички български проповедници да имат дипломи, издадени в България. Какво е положението в момента? Къде са получавали богословско образование евангелските християни досега?

П-р Румен Борджиев: В момента българските евангелски християни разполагат с ВЕБИ и ВБУ "Свети Тривелий". Те са регистрирани, но за съжаление не са акредитирани. Те осигуряват нужното обучение и образование на евангелските християни, които искат да се включат в духовно служение. Липсата на акредитация обаче означава, че хората, получили дипломи от ВЕБИ и ВБУ могат да служат в църквите, но не и да преподават  "богословие" в училищата. Ако законопроектът бъде приет, всички проповедници и служители, които са учили на Запад, ще бъдат възпрепятствани да служат. Има немалко такива пастири.

Вестник "Евангелски фокус": Зависими ли са евангелските деноминации от помощ от чужбина? Има ли причини да се нуждаят от финансова помощ отвън?

П-р Румен Борджиев: Този въпрос отново е свързан с миналото. Повечето от евангелските църкви имат партньорски отношения с църкви в Европа или САЩ. След падането на комунизма и Берлинската стена, положението в България беше ужасно – нямахме Библии и християнска литература, магазините бяха празни, хората бяха бедни, а положението в сиропиталищата беше окаяно. Когато християни от Запад започваха да посещават България, те изявиха желание да помагат на нуждаещите се. Понастоящем големите църкви сами се издържат и финансират. Има обаче малки църкви, най-вече в ромските квартали, които продължават да получават помощ от чуждестранни фондации и християнски организации. Ако новият закон бъде приет, много от тези фондации ще трябва да преустановят своята работа.

Вестник "Евангелски фокус": Двете основни вероизповедания, които съставляват  повече от 1% ще получават субсидии от държавата. А какво ще стане с останалите? От какво е продиктувано това решение?

П-р Румен Борджиев: Това е основният парадокс. Нито една от евангелските деноминации не е очаквала финансиране от държавата, нито е молела за пари. Парадоксът се изразява във факта, че държавата твърди, че иска да предотврати атаки от страна на ислямски терористи, а в същото време финансира джамиите и духовните училища на българските мюсюлмани, защото те са повече от 1% от населението. 

Вестник "Евангелски фокус": Законът предвижда религиозните събрания да се ограничат само до определените за това сгради. Какво ще стане с вярващите, които се събират извън църковните сгради? Означава ли, че ще им бъде забранено да се събират?

П-р Румен Борджиев: Да, означава именно това. В България има стотици домашни църкви, по-специално в ромските квартали. Това са местата, където се осъществява реалната интеграция на българските роми. В продължение на десетилетия държавата се е опитвала неуспешно да интегрира тази малцинствена група. Единствено Божията сила и Словото на живия Христос успяват да постигнат това. Тези неофициални ромски църкви са специални. Там ще намерите мъже и жени, сред които има бивши алкохолици, наркомани и насилници, които са напълно променени чрез покаяние и днес са ревностни последователи на Христос. След като преживеят обръщение, те стават образцови граждани, изпращат децата си на училище и сами изявяват желание да се научат да четат и пишат, за да четат лично Божието слово. Ако законът бъде приет, какво ще стане с тези хора? Ситуацията ще стане по-тежка, отколкото по време на комунизма, а това е немислимо за страна, която е член на ЕС, в 2018 година.

Вестник "Евангелски фокус": Помогна ли ви помощта, която оказаха организации като СЕА, ЕЕА и Световният баптистки алианс?

П-р Румен Борджиев: Твърде рано е да се каже. Наистина сме благодарни за всяка подкрепа. Високо ценим всички писма, които изпратихте до българските власти. Молим се те да ги обмислят сериозно. Тъжното е, че след Молитвеното шествие, проведено на 11 ноември, когато протестанти и католици редом маршируваха за слава на Христос, медиите останаха безмълвни и не отразиха това събитие, макар че хиляди християни с часове обикаляха улиците. Ние продължаваме да се молим с вярата, че нашият Господ е Същият вчера, днес и винаги. В паметта ни са ярко врязани свидетелствата на нашите братя и сестри, страдали за Христос в годините на комунизма. Никога няма да ги забравим. Вярата ни е силна поради факта, че Божиите обещания са верни! Той е верен и ние нямаме никакви основания да се съмняваме в Неговата мощ! Самият факт, че Вие искате това интервю от мен, е живо доказателство, че нашият Небесен Баща се грижи за нас, Неговите деца в България. Той го прави посредством вашата загриженост за нас, защото сме Едно в Него!

Източник: Вестник "Евангелски фокус"

Превод: Петя Зарева

Автор на фотографията: Валери Мунелски