Винаги е вълнуващо да наблюдаваш как децата откриват неща, които възрастните приемат за даденост – например първия път, когато опитат сладолед, видят сняг или стъпят върху пясък. Чрез тяхното вълнение ние самите преоткриваме тези неща.
Същото важи и в духовен план. Ако в живота на един християнин няма място за нови вярващи, значи нещо не е наред. Те имат нужда от нас, но и ние имаме нужда от тях. Защо? Защото така преоткриваме неща, които сме започнали да приемаме за даденост. Новите вярващи се нуждаят от зрели християни, които да им осигурят стабилност, а зрелите християни се нуждаят от нови вярващи, които да ги освежат и вдъхнат нов живот. В християнския живот понякога започваме да приемаме нещата за даденост и може би не им се радваме така, както би трябвало.
Новите вярващи са жизнената сила на църквата, но те са жизнена сила и за по-отдавнашните християни. Някои църкви растат чрез преминаване на хора от други общности – повечето им членове идват от другаде. Нашата църква расте предимно чрез хора, които са нови във вярата. Ние сме евангелизаторска църква и не се извиняваме за това.
Вярвам, че Христос умря за целия свят и всеки, който повярва в Него, може да получи прошка за греховете си. Моята задача е да проповядвам Евангелието и да каня хората при Исус Христос – и ще продължавам да го правя.
Когато някой приеме тази покана, започва неговият християнски път. В самото начало този път често се движи от вълнението на новооткритата вяра. Вярващите се радват на личните взаимоотношения със Създателя на вселената. Те осъзнават Неговата любов и са уверени във вечния живот.
Когато обаче първоначалният ентусиазъм отмине, се появява несигурност. Християните с дългогодишен опит понякога забравят колко объркващо може да бъде преживяването на толкова дълбока промяна в живота. Често приемаме, че духовни практики като молитвата и изучаването на Библията ще дойдат съвсем естествено за новите вярващи, но това невинаги е така.
Трябва да помним, че нашият враг дебне уязвимите. Няма нищо, което той да обича повече от това да смаже вярата, преди тя да е имала шанс да порасне.
Това, от което новите вярващи имат най-голяма нужда, е приятел. Те нямат нужда от библейски учен. (Ако сте познавач на Библията – още по-добре. Но за новоповярвалите това не е задължително.) Те просто се нуждаят от някой, който да им покаже как изглежда един истински, жив християнин. Трябва да видят други вярващи, намиращи се в различни етапи от живота си. Нуждаят се от практически пример за това какво означава да живееш като последовател на Христос.
Всички вярващи са призовани да правят това – да застанат до новоповярвалите. И все пак, мнозина от нас биха си признали, че просто не го правят. Ако вземете някой новоповярвал под крилото си, вие не само ще помогнете на друг човек, но ще помогнете и на самите себе си.
Автор: Грег Лори