Семейството е приоритет на Бога. За това Господ го създаде. Един мъж, една жена и колкото деца искат по Божие благоволение. Тогава се пълни душата на човека. Тогава човек се чувства цял. Тогава разбира, че това е смисълът на живота.
За това и всеки човек се стреми в даден момент от живота си да създаде семейство. Наскоро прочетох едно твърдение на Ан Ламот, която казва, че „семейството е трудно нещо, независимо колко ценно и изумително може да е то за нас." Не мога да кажа, че е толкова трудно. Може би най-трудни са първите години, когато се напасват характерите. Когато се учиш да споделяш живота и пространството си с друг. Когато аз и съпругът ми имаме една и съща прицелна точка, а именно да се стремим да приличаме на Бога (Матей 5:48), тогава нещата придобиват съвсем друг вид. Тогава осъзнаваш, че ти и твоят човек наистина сте едно цяло и се чудиш защо не сте се срещнали по-рано.
Сега, ако кажа, че няма трудности, ще излъжа. Разбира се, и ние си имаме нашите малки или големи слабости, и тук не говоря за изяждането на буркан течен шоколад за два дни. Повече от нормално е понякога да има неразбиране, раздразнение, но важното е как ще бъде преодоляно то. С кой дух ще продължиш да работиш – с Божия или със светския. Ще излезеш ли от коловоза, в който ежедневието иска да те вкара, или ще живееш живия живот с Твореца на живота.
Ще кажете: „Моля, не ми рисувай толкова розови нещата. Къде остави децата?“ Не съм ги забравила. Децата са дар. Децата са утеха. Децата понякога са влудяващо диви, но те са изразеното Божие доверие в плът към нас. Точно за това, за нас, със съпруга ми децата са приоритет. Няма нищо по-красиво от това да гледаш децата ти да растат с теб, да се развиват покрай теб, да виждаш себе си в тях, да виждаш Бога в тях. Да ги чуваш как се смеят, да виждаш как чрез тях Бог те пречупва и те прави онзи, който Той иска да бъдеш, да ги наблюдаваш как ходят в Господния път (3 Йоан, стих 4).
И ние, като останалите родители, сме изправени пред периода „тийнейджърство“, съпътстван с всички интересни и понякога неприятни преживявания. Сигурно знаете, че тийнейджърите „знаят“ всичко и гледат с невъобразима досада на вас. Също така все още обясняваме на десетгодишното си дете всичко, което ни пита. А бебето… За бебето сме целият му свят.
Наскоро дъщеря ни ми каза нещо, което много ме впечатли и ме накара да се усмихн. И аз като Мария, си запазих тези думи в сърцето. Поводът не е кой знае какъв, чисто битов. Та, тя каза: „Не ме интересува с каква коса ще си, важното е да имам семейство!“
Семейството е мястото, където човек си взима почивка.