Уважаеми читатели, празничен ден е, посветен на Християнското семейство. То въплъщава библейските принципи и е крепост на божествените ценности. Имаме удоволствието да споделим с вас мисли и чувства на едно Божие дете. Тя е съпруга, майка, Господен служител, социален работник и защитник на онези, които са в нужда. Каним ви да се потопите в нейния свят, като споделите нейното усещане за "У дома…" 

Някои от вас ще се почувстват приласкани, а други ще закопнеят да бъдат част от онзи дом, в който Господ царува.

"У дома е… когато стана сутрин рано и е толкова тихо, че усещам само дъха на любимия до себе си. 

У дома е… да отметна юргана, да стопля вода и да направя кафе. 

У дома е… да събудя моята половинка, да го целуна и да му кажа: "Хайде на масата! Време е за нашето време с Небесния ни Баща!"

У дома е… да зная, че мога свободно да отворя Библията, да прочета стиховете, които да напоят душата ми и да имам време за молитва.

У дома е… да заровя пръсти в рошавата глава на порасналото ми вече момче, да видя дълбоките му сини очи и да зная, че съм  готова света да преобърна, за да бъде той щастлив и обичан.

У дома е… когато отворя вратата на стаята на нашата девойка, тя да протегне ръце, като малко момиченце и да каже: "Мамо, идвай при мен в леглото! Трябва да се нагушкаме!" 

У дома е… да спорим дали ще закусваме, кога и кой се бави, за да тръгнем на училище и на работа.

У дома е… да изчистим снега от колата, да се посмеем в студа, да знаем кой на коя седалка сяда и като войници да се наредим, за да не закъснеем.

У дома е… да се скараме за малките неща, да спорим за големите, да търсим решения.

У дома е… да се сърдим, но за малко, защото не можем да не си говорим, не можем да не си споделяме, не можем да търпим един без друг.

У дома е… да плачем, да плачем много и напоително, но да знаем, че има рамо, че там е той, че там е тя, че сме защитени и няма да бъдем предадени.

У дома е … утехата, насърчението, думите на надежда и тези, които привдигат духа ти.

У дома е…  когато се смеем заедно, гоним се по коридорите, радваме се, шегуваме се с недостатъците си, търсим начин да усмихнем другия.

У дома е… когато сме наранени отвън – да намерим сили отвътре. Когато много е задухало – да има кой да ни вдигне, да каже можеш, силен си.

У дома е… когато духът ни е съкрушен, да има някой, с когото да потърсиш Бога, да поемеш от Неговата сила, радост и мир.

У дома е… когато радостта е споделена, благодарността е дадена и отдадена към Този, от когото домът ни е благословен.

И у дома е… когато 20 години не са достатъчни, за да разбереш колко много още имаш да учиш, колко още много имаш да обичаш, колко много си благодарен, за този необикновен Божий подарък – усещането за небесния дом.

У дома е, където Христос царува!"

На снимката по-горе: семейство Стоицеви – Мая и Цветан, с техните деца, Гого и Ния