В дните преди Рождество е много приятно. Поне за нас, хората, които имаме дом. И семейство. И маса, на която да сложим празничното или всекидневно меню. Или имаме какво да облечем в студеното време. И да не ходим всеки ден с едни и същи дрехи. Не казвам всичко това, за да соча с пръст. В никакъв случай. Благодарна съм на Бог за това, че всеки ден ни благославя с топлина, с храна, с дрехи, с хора, които да ни обичат, да се грижат за нас, да се радват с нас.

Снощи украсихме елхата. В предходните години винаги сме я украсявали под съпровода на Рождествена музика. Обстановката винаги е била топла, уютна. Снощи пак беше уютна, но вместо да украсим елхата за половин час, я украсихме за два часа. Този път нямаше музика. Имаше бебешко ръмжене и недоволстване. Бебето не беше доволно, че не може да прави всичко като нас. Имаше бебешки смях, който огласяше процеса на украсяване. Имаше и бебешки сълзи, но те отминаха.

После хвърлям поглед на новините и се ужасявам за пореден път – нови катастрофи, нови убийства, нови извращения във властта, нови лъжи от страна на властимащите. И всичко това на фона на наближаващия празник, който е символ на надеждата, че нещата ще се подобряват. Че болните ще оздравяват, слепите ще проглеждат, бедните ще забогатеят, копнеещите за дом, семейство, бебе, топлинка, ще намерят своето място, уют и утеха.

В този ред на мисли, ако Рождество е прегръдка, кого ще прегърнеш днес?

На кого ще подариш част от себе си и ще му дадеш надеждата, която Христос донесе, идвайки смирен при нас, твърдоглавите и коравосърдечни хора?

Пред кого ще се смириш и ще му отделиш пет минути от времето си, ще му вдъхнеш куража да продължи да живее и да се бори?

За кого ще бъдеш  уханието на живота днес?