"Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви" Лука 2:25

Дали Господният пратеник не е дошъл при нас с добрата вест за Божията любов и специална грижа, която обаче не е еднозначна. Тя винаги изисква отговор. Ако сме достатъчно пресметливи, може и да изчислим, че положителният ни отговор вероятно ще ни струва повече, отколкото бихме желали – отхвърляне, неодобрение, дори и присмех.

Нормално е да пресмятаме с оглед на непосредствения резултат, нали, а не взирайки се в далечното, необозримо бъдеще? Божият призив до всеки един от нас е уникален и не може да бъде отправен към някой друг, така както не неповторима Благата вест, изявена на овчарите.

Най-важното, което човек ще направи, не е нито кариера, нито слава, нито значимост в очите на близки и приятели. 

Да отидем и да видим Родения. В колкото и „неподходящ момент“ да получим поканата. Дори и да трябва за момент да се откъснем от „задълженията“ си. 

Господи, струва си! Струва си повече от всичко друго, несравнимо, неизмеримо повече. Не познавам човек, който е отишъл, видял е и после е съжалил.

„Нека да отидем, за да видим.“