Напоследък с вас се виждаме по празници. Хубаво нещо са празниците. Причина да благословиш, да зарадваш любими на сърцето ти хора. 

Днес се чества Денят на спонтанните добри дела. 

Но какво е добрина? За мен е да даваш, без да очакваш да получиш нещо в замяна и без да разгласяваш какво си направил. Няма значение какво даваш – усмивка, време, прегръдка, дреха, каквото си изберете. Без да очакваш замяна или „връщане на услугата“. В последно време с удоволствие наблюдавам как хора от всякакви възрасти безкористно раздават от себе си добрина.

Но, за да не съм голословна, ето няколко примера, на които съм била свидетел:

Спонтанно добро е, когато помогнеш на бабата на спирката да се качи в автобуса, без тя да те моли.

Спонтанно добро е, когато вдигнеш на дамата в магазина изпуснатото портмоне, без да те моли. 

Спонтанно добро е, когато пренесеш количката на майка през стълбите на подлеза, без да те помоли.

Спонтанно добро е, когато кажеш на някого добра дума, за да го привдигнеш, да го усмихнеш, да му подадеш ръка. Не струва нищо.

Спонтанно добро е, когато помълчиш с някого, без да изсипваш всичката вселенска мъдрост, която се е събрала в теб, а просто уважиш момента, който той споделя с теб.

Спонтанно добро е, когато се молиш за някого, без той да те е молил.

Това са неща, които не ни струват нищо, но, когато ги правим, сякаш усещаме полъха на Божието сърце. 

Защото за мен най-великият акт на спонтанна добрина е, когато Исус избра да дойде и да даде живота Си за мен. Направи го от покорство към Своя Баща, Всевишния Бог. Беше Му драго да го стори. Не се оплака нито веднъж.

И следващия ми любим акт на добрина е, когато Бог продължава да ми показва милост дори и когато в невежеството си съм Му обръщам гръб и съм Го оставяла да виси на кръста сам.

Това е примерът, който искам да следвам винаги! Зная, че е Божията воля за мен да бъда като Христос!