Преди да отиде на кръста Господ Исус Христос даде специални обещания на Своите ученици на последната празнична вечеря с тях. Част от тези обещания включваха пророчества за предстоящото идване на Светия Дух. Христос знаеше, че Му предстои да се раздели с учениците, затова им каза: "Мир ви оставям, моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои" (Йоан 14:27). 

Апостол Павел развива същата тема, като отива една стъпка по-напред, говорейки за "мир с Бога". В Римляни 5:1 Павел заявява: "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос". Каква е разликата? Какво означава това?

Преди всичко, когато имаме мир с Бога, ние вече не сме във война с Него. Когато не сме примирени с Бога, битката всъщност е еднопосочна. Тук не става дума за две враждуващи страни, които са равнопоставени. Ние сме в позиция на хора, които се бунтуват срещу Създателя и Неговите заповеди. Поради греха, ние сме врагове на Бога, но заради жертвата на Христос, Бог има основание да ни прости (Римляни 5:8 и 8:1-2).

По инстинкт ние сме склонни да обвиняваме Бога за всички наши беди и неуспехи, както и за нашата болка. На практика обаче ние носим последствията от нашите грехове. Не се налага Бог да ни наказва.

Когато имаме мир с Бога, това означава една възстановена връзка между Небесния Баща и Неговото дете, което е решило да се завърне при Него и да установи отново любящи синовни взаимоотношения на прошка и покорство на Божията воля.

Затова най-добрият библейски пример, който илюстрира товя понятие, намираме в Лука 15 глава, където е записана притчата, разказана от Самия Христос за Блудния син, който се завръща у дома, след като е осъзнал нуждата от баща си.

Простичко казано, сложната богословска истина, представена от Павел в Римляни 5:1-2, е илюстрирана за нас с няколко думи по практичен и духовен начин, а именно: "Да имаш мир с Бога означава, винаги да можеш да се завърнеш у дома, при Него."

Източник: Christianity.com

Превод: Петя Зарева

Снимка: Photobucket