Едва ли има по-многопластов празник от 24 май. Може би по тази причина това е най-приеманият и жизнерадостен празник в България – всеки намира себе си в някой от многото смисли на 24 май. Ако мога да си представя съвършеният хейтър, това ще е някой, който е против 24 май.
На първо място 24 май е празник на християнското благовестие. Св. Св. Кирил и Методий създали своята азбука, за да могат славяните да четат Библията на език, който разбират. Християнската вяра, за разлика от античните мистерии, изисква да бъде разбирана от изповядващите я и геният на Кирил и Методий прозрял и осъществил тази базисна необходимост във време, когато религиозният и светски елит на Средновековния запад е поемал в посока на сакраменталистика и ритуалност.
На второ място, това е празник на българската писменост. Разбира се, повечето нации нямат своя писменост, което не ги прави по-непълноценни. Но българската писменост е едно от събитията, които ни правят специални. Тя е част от нашата идентичност и нашата историческа памет.
Всяка нация има своята специална история, която бележи нейната идентичност и която прави хората да се чувстват свързани помежду си по специален начин, различен от начина, по който са свързани с над национални общности или човечеството като цяло. Е, безспорно българската писменост и приемането на учениците на Кирил и Методий в България са едно от онези неща, което прави българите да бъдат свързани помежду си по специален начин. В този смисъл 24 май е специален, български празник.
На трето място, 24 май е празник на свободата, индивидуалния път и многообразието. От днешна гледна точка не виждаме пречка книжовността да бъде превеждана и създавана на славянски езици, ползвайки изцяло гръцките или латинските букви, както показва последващата практика на развитието на славянските народи. Например днес сърбите ползват равностойно кирилската и латинката азбука, като частният ми опит показва, че предпочитат да ползват латинската. Лингвистични гении като Кирил и Методий безспорно са разбирали това. Въпреки това те, а впоследствие и св. Климент Охридски предпочитат да развият нова графична система, която да обогати палитрата на европейските азбуки. В техния избор, струва ми се, има нещо вдъхновяващо за всички, които се чувстват призвани да правят нещата по свой начин, да опитват нови неща, да се отделят от положените коловози, за да послужат на каузи, които до този момент са убягвали на можещите и знаещите.
Ето защо в днешния ден има за всекиго по нещо. И бих казал – с пълно основание. А най-добре би било и трите послания на празника да бъдат стойностни за нас.
Момчил Петров