Децата са радост в грижите и грижа в радостта. Не помня автора на тази сентенция. Помня обаче думите на Библията:

„Наследство от Господа са децата и награда от Него е плода на утробата…“ (Пс. 127:3).

„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то не ще се отклони от Него, дори когато остарее“ (Притчи 22:6).

„Деца, покорявайте се на родителите си…“ (Ефесяни 6:1).

Но има и още: „Бащи, не дразнете децата си!“ (Ефесяни 6:4).

Философът Фьодор Достоевски препоръчва следното: „Душата се лекува, когато си с деца.“

Осъзнавам, че това е само един повърхностен портрет, затова е най-добре да цитирам обобщението на Господ Исус Христос, който Сам беше Единороден Син на Своя Отец и знаеше какво е покорство на Небесния Баща. Негови са думите: „Оставете децата да дойдат при Мене“ (Лука 18:16) и „Ако не станете като дечицата, няма да влезете в Небесното царство“ (Матей 18:3).

В моя личен живот детето ми е било предизвикателство, грижа, обич, радост, възхищение, благодарност и много пъти – учител. Никой не ме е учел да бъда родител. Обещавала съм си да не допускам грешките на моите собствени родители, но не винаги съм успявала.

Думите не стигат за благодарност към Небесния Баща, че е опазил вярата на детето ни, което е преминало през много изпитания, растейки в семейство на Божии служители. Осъзнавам, че заслугата за това не е моя.

Честит празник, скъпи деца! Не спирайте да ни учите! Не преставайте да ни напомняте колко Господ ви обича и цени, колко сте скъпоценни за Него!

А ние, възрастните ще се стараем да приличаме на вас, за да влезем в Царството – чисти, незлобливи, простителни, обичащи, прегръщащи, доверяващи се и готови да се хвърлят в ръцете на Бащата, колкото и да е висока скалата.

На днешния празник с благодарност за всяко едно дете, което ни напомня, че Бог обича безусловно и ни подарява деца, за да се научим да обичаме като Него! Каква небесна привилегия!