Химнът „Обичам да приказвам за вечните неща“ (I Love to Tell the Story) е нещо повече от красива християнска песен. Той е свидетелство за това какво се случва, когато историята за Божията благодат стане толкова скъпоценна, че човек не може да я задържи само за себе си.

Написан през 1866 г. от Катрин Ханки – английска поетеса и евангелизатор, химнът се ражда в труден период от живота ѝ. Ханки се разболява тежко и е прикована на легло за продължително време. Вместо обаче да позволи на страданието да заглуши вярата ѝ, тя прекарва този период в дълбоки размисли върху живота на Исус Христос и преобразяващата сила на Евангелието.

От това преживяване се ражда стихотворение. То изразява копнежа ѝ да продължи да разказва историята за Христосс. Според нея тази история е по-велика от всяка скръб, по-силна от всяко разочарование и по-ценна от всичко, което светът може да предложи.

Текстът ѝ започва така:
Обичам да приказвам
за вечните неща,
на грешни да показвам
Спасителя Христа.
Предметът на таз’ повест
е вечната любов,
такъв предмет друг няма
в тоз свят – ни стар, ни нов!

По-късно стихотворението намира своята музикална форма благодарение на Уилям Г. Фишър. Той е американски композитор и изпълнител на госпъл музика, който го облича в мелодия през 1869 г. Това, което започва като лични размисли на болна жена, прикована на легло, се превръща в един от най-трайните химни в християнското поклонение. Може би именно това прави песента толкова дълбоко вълнуваща.
Тя страда, но мисли за Спасителя.

Прикована е на легло, но сърцето ѝ се устремява отвъд обстоятелствата.
Тялото ѝ е слабо, но свидетелството ѝ става все по-силно.
Химнът не казва: „Обичам да разказвам историята, защото животът е бил лесен.“
В същината си той казва: „Обичам да я разказвам, защото открих в Исус нещо, за което си струва да се говори, дори когато животът боли.“
В това има нещо изключително красиво.

Понякога човекът, който насърчава всички останали, води битка, за която никой не подозира. Понякога най-трогателното свидетелство идва от някого, преминал през най-мрачната долина. Понякога Бог допуска период на слабост, за да се родят думи, които ще укрепят поколения наред. Повече от 150 години по-късно хората по целия свят все още пеят думите, които Катрин Ханки написва по време на онзи период на страдание.

Болката ѝ се превърна в стихотворение.
Стихотворението стана химн, а химнът се превърна в свидетелство, възпявано от милиони.
Може би точно това е напомнянето, от което се нуждаем днес:

Историята ти не е приключила само защото преминаваш през труден период.

Това, което преживяваш днес, един ден може да се превърне в онова свидетелство, което дава на някой друг куража да продължи напред.

Източник: Hymns of Praise