Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, Потомството на приятеля Мой Авраама,Ти, когото взех от краищата на земята, И повиках от най-далечните й страни, И ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих. Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница. Ето, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат. Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били.Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна (Исая 41:8-13).
В наши дни има много причини за страх. Изглежда светът ни е в непрекъснато състояние на война и криза. Пазарът на работни места е мрачен, природните бедствия предизвикват хаос, а историите за престъпността доминират заглавията. Като християни ние знаем, че страхът не трябва да има място в живота ни, но как да игнорираме случващото се около нас?
По принцип има две пътеки, по които можете да вървите: на вярата или на страха. Невъзможно е едновременно да се доверяваме на Бога и да не се доверяваме на Бога. Друг начин да кажете това е, че не можете да Му се подчинявате и да не се подчинявате – частичното подчинение е неподчинение. И така, по кой път пътувате?
Някои хора, които четат Библията и вярват в Бога, въпреки това избират да живеят в страх. Виждайки, че другите изпитват трудности, те започват да се чудят дали това може да им се случи: Някой в офиса ми загуби работата си; ще бъда ли следващият? Някой загина при инцидент – и аз бих могъл да умра. Но този вид "логика" поставя вашите обстоятелства над отношенията ви с Бога.
Ако Сатана може да ви накара да мислите така, той печели битката за вашия ум. Но когато се съсредоточите върху Бога, а не върху обстоятелствата, каквато и да е ситуацията, вие печелите. Библията ни казва: „Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и себедисциплина“ (2 Тимотей 1:7).
Нашият небесен Отец разбира нашето разочарование, страдание, болка, страх и съмнение. Той винаги е там, за да насърчи сърцата ни и да ни помогне да разберем, че Той е достатъчен за всички наши нужди. Когато приех това като абсолютна истина в живота си, установих, че тревогата ми изчезва.
Източник: Daily Devotionals
Превод: Петя Зарева