19.8 C
София
четвъртък, юли 9, 2026

Господ – първи приоритет или последна инстанция

Твърде често се обръщаме към Бога само...

Забележителна находка разкрива влиянието на християнството

Забележително откритие под Западната пустиня на Египет...

Евангелистите в Европа – кои са те и каква е тяхната роля

Продължаващият растеж на евангелските църкви в Европа...

Размисли за изцелението

НовиниРелигиозна свободаРазмисли за изцелението

Размишлявах за изцелението, защото от няколко седмици имам здравословни проблеми.

 

За дълго време не само,че не можех да чета Божието Слово, но сякаш и вярата ми се изпари. Спомних си за Йов и за всичко, с което Бог беше благословил живота му и за момента, когато Бог допусна да му бъде отнето. Освен това Йов страдаше и физически.

 

В това състояние Йов съвсем не беше за пример на вдъхновен и изпълнен с вяра в изцелението си от Всемогъщия, дори напротив – изповедта му всеки ден беше оплакване. Обратно на неговото състояние приятелите на Йов знаеха точно как да говорят, да го съветват, да го поправят в негативните изповеди.

 

Разликата обаче беше съществена. Приятелите на Йов бяха в добро здраве и способни да държат правилната изповед, докато при Йов за дълго време нямаше промяна. Дори и съпругата му го посъветва да се отрече от Бога и да умре, за да сложи край и на нейните мъки.

 

Развръзката със случая на Йов е изненадваща и неочаквана за всички наблюдаващи. Интересно е как Бог обърна нещата и изцели Йов, и го преблагослови изобилно.

 

Бог е удивителен в Своето мълчание по време на страданието на Йов. Нима Бог не знаеше и не разбираше страданията, по- добре от приятелите на Йов? Нали единствено и само от Него идва съвършеното изцеление и благословение, а не от приятелите на Йов? 

 

"И Господ обърна участта на Йов, когато той се помоли за приятелите си. И Господ даде на Йов двойното на това, което имаше преди." 

 

Какъв необичаен обрат и щедро благословение. 

 

Бог не ни изоставя, когато тялото ни изнемощява и страда. Не си намира други служители, за да свършат работата, а по- скоро е изпит за най- близките ни. Нито ни укорява за слабата ни вяра ! 

 

Бог винаги има най- доброто за нас и дори в мълчание Той се грижи!

 

"Изпрати светлината Си и истината Си – нека те ме водят, нека те ме заведат на святата Ти планина и в Твоите обиталища. Тогава ще отида при Божия олтар, при Бога на веселието и на радостта си и с арфа ще Те славя, Боже мой!

Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля,Той е спасение на лицето ми и моят Бог" (Псалми 43:3‭-‬5).

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: