Таха Абдураман Динка е от Етиопия. Като дете посещава джамията и изповядва ислямските вярвания на своята общност. Никога не си представя, че животът му ще поеме в различна посока.

През 2019 г. Динка чува Евангелието и решава да следва Исус Христос. Казва, че е изпитал духовна свобода в деня, в който се е доверил на Христос.

„Когато приех Христос, почувствах мир в живота си. Вярвах, че Бог ме е спасил от тъмнината,“ споделя Динка.

Решението, което му носи надежда, отваря и вратата за отхвърляне, заплахи и преследване. Скоро след обръщането си във вярата Динка се сблъсква със силна опозиция от най-близките си. Членове на семейството и на общността стават враждебни към него заради вярата му в Христос.

„Натискът се увеличи, тъй като открито продължавах да посещавам християнски сбирки и да говоря за новата си вяра“, спомня си той. „Хората, които обичах, се обърнаха срещу мен. Някои дори ми казваха, че съм предал семейството и религията си. Други ме предупредиха, че ще страдам или ще умра, ако продължа да следвам Христос.“

Доверие в Бога
Въпреки че християните се покланят открито в Етиопия, онези, напуснали исляма в райони с мюсюлманско мнозинство, често се сблъскват с насилие. Получават дори смъртни заплахи.

Това става реалност за Динка през август 2025 г. Той разказва:

„Бях жестоко нападнат и насилствено изведен от дома си, защото отказах да се отрека от християнството. Нападенията ме оставиха ранен и травмиран. Бях бит, защото не исках да се отрека от Исус. В този момент осъзнах, че животът ми е наистина в опасност.“

Динка е принуден да избяга от Гаво Кебе до град Демби Доло в търсене на безопасност.

„Оставих всичко зад гърба си, за да остана жив“, каза той. „Дори сега не се чувствам в безопасност, но се доверявам на Бога за бъдещето си. Загубих много неща, но не мога да оставя Христос. Той ми даде сила, когато всички останали ме отхвърлиха. Вярата ми стана по-дълбока чрез страдание и несигурност. В моменти на страх и самота вярвам, че Бог остава близо до мен.“

Сега Динка разбира от опит учението на Исус, че последователите Му ще бъдат преследвани.

„Преди четях за преследване в Библията, но сега го преживях в живота си“, казва той. „Вярвам, че преследването е болезнено, но е и част от това да стоим твърдо във вярата. Преследването не означава, че Бог ни е изоставил. Понякога то показва, че наистина Му принадлежим.“

Източник: International Christian Concern