Когато станах християнка и започнах да чета Библията, по никакъв начин не можех да се отъждествя с фарисеите. Въпреки това, докато изследвах Писанието през годините, осъзнах колко пъти действам и звуча повече като фарисеите, отколкото като учениците на Христос.
Въпреки че фарисеите са били експерти по Закона, понякога са действали така, сякаш са по-добри от всички останали поради многото знания – особено в молитва.
Как да разберете дали вашите молитви са истинско общение с Бога или лицемерно представление? Ето седем начина, които напомнят за молитвите на фарисеите:
1. Да накарате другите да мислят, че сте по-духовни, отколкото сте.
Фарисеите обичат да изглеждат добре пред другите, особено на публично място. Ако сте в ситуация, в която трябва да се молите, откривате ли, че добавяте и религиозен жаргон, за да изглеждате така, сякаш сте по-близо до Бога, отколкото сте всъщност?
Бог желае да общува с децата Си – истинските. Когато се молите, не се притеснявайте дали използвате правилния език или дали звучите по-духовно. Понякога най-добрите молитви са налице, които сме готови да свалим маската и да покажем истинското си аз.
2. Молите се само за себе си, а не за другите.
Фарисеите често казват на хората какво да правят, но рядко всъщност се грижат за другите и им помагат практично. Когато се молим, е важно не само да се молим за собствените си нужди, но и за нуждите на другите. Исус обичаше хората достатъчно, за да даде живота Си за тях. Ние трябва да го правим във всеки аспект от нашия живот, включително и в молитвения си живот.
Отделете малко време за анализ на сърцето си. Обичате ли бедните? Болните? Хората, които не мислят, не действат и не звучат по начина, по който вие постъпвате? Поставете си цел, когато се молите да прекарате половината от времето си в молитва за другите. Така ще осъзнаете колко голямо влияние можем да постигнем в Царството, ако насочим фокуса в помощ на другите.
3. Молите се, защото смятате, че сте по-духовни от другите.
Вие може да се молите по определен начин, защото смятате, че сте по-духовни от другите. В този свят, пълен с информационни технологии, е лесно да напълним ума си със знания. Помислете за 1 Коринтяни 8:1: „Ние всички притежаваме знание, но знанието възгордява, докато любовта изгражда.“ Ако фарисеите имаха толкова любов, колкото и знания, тяхното влияние върху обществото можеше да бъде съвсем различно. Ако ние като християни прекарваме повече време да обичаме другите и по-малко време да ги обучаваме на теология, колко би се променило влиянието ни върху обществото? Прилагането на Библията е това, което трябва да направим, за да израстваме в Господа. Като християни наша работа е да изграждаме ближните, докато създаваме ученици.
4. Посещавате молитвени сбирки, за да впечатлите хората.
Фарисеите бяха толкова заети с мнението на другите за тях, че винаги се молеха публично по една причина – да впечатлят масите. Според тях, колкото повече хора ги следваха и ценяха тяхната мъдрост, толкова по-добре се справяха. Ето защо, когато Исус излезе на сцената, те не можеха да Го понесат. Исус беше истински. Той имаше истински отношения с Бога и не се страхуваше да изяви греха им. Той изложи фалшивите им персони и в крайна сметка подхрани жаждата им за отмъщение.
Когато се молите, използвате ли молитвите си, за да манипулирате и контролирате хората и да ги впечатлите? Исус толкова обичаше хората, че прекарваше по-голямата част от времето си, изцелявайки ги, освобождавайки ги от робство и прогонвайки демони. Молим ли се само за снабдяване на нашите нужди или сме по-загрижени за това колко хора пляскат с ръце при звука на молитвите ни?
5. Клюкарствате
В Ефесяни 4:29 се казва: „Никаква гнила дума да не излезе от устата ви, но само това, което е полезно за изграждането на другите според техните нужди, за да е от полза за тези, които слушат.“ Въпреки нашата загриженост за някои братя и сестри в Христос, първите ни думи не трябва да бъдат „молете се за този и онзи, те имат проблеми в брака си“. Можем да го направим само ако са ни помолили за това. Иначе е клюка.
Когато молитвата е за добро, всяка клюка или клевета по отношение на ближния напомня за молитвата на фарисея. В Лука 18:11-12 се казва: „Фарисеят стоеше изправен и се молеше:„Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора – разбойници, злодеи, прелюбодейци – и най-вече като този бирник. Постя два пъти седмично и давам една десета от всичко, което получавам.“
Фарисеите обичаха да се надуват, като презираха другите. Те клюкарстваха за всички останали хора и тяхната репутация беше на мразени от всички. Като християни, нашите молитви трябва да целят възвеличаване на Бога, а не на самите нас.
6. Лицемерие.
Да си лицемер означава да се преструваш в поведението си, докато действията ти доказват противното. Светът вече смята, че християните са лицемери – не е нужно да използваме молитвата, за да докажем, че имат право.
Когато се молите за световен мир и други подобни нужди, без на практика да сте загрижени за тези проблеми, това е олицетворение на лицемерието
Не отваряйте уста, за да се молите за нещо, което не ви интересува истински. Светът знае какво ни интересува като наблюдава как прекарваме по-голямата част от времето си.
Ако не отделяме време, пари и други ресурси за нещата, които Бог иска да промени в нашия свят, как смеем да се оплакваме?
7. Парадиране.
Молитвата не трябва да се използва като мегафон за нечия политическа платформа. Исус използва молитвите си, за да общува с баща Си или да Му отдаде слава. Той никога не го прави, за да се покаже, а само да насочи хората към Бога. Трябва да направим същото.
Молитвата може да бъде едно от най-мощните ни оръжия не само да общуваме с нашия небесен Отец, но и да се приближим до Божия престол с грижите на нашите души. Но когато я използваме, за да изтъкнем себе си, да впечатлим другите или да покажем как сме „по-духовни“ от другите, ние опетняваме Божията и нашата репутация.
Най-добрият начин да отхвърлим фарисейското отношение е да бъдем истински и автентични в отношенията си с Бога. Когато се молим със смирение и грижа за другите, ние ставаме по-малко като фарисеи и повече като тялото на Христос.