Колко пъти сме били изкушавани да продължим "да споделяме новината за нечий проблем", както "благочестиво ни е информирал" за него близък, приятел, роднина или колега?

Задаваме ли си въпроса, как бихме се почувствали, ако ние бяхме на мястото на човека, който е одумван или чийто проблем е коментиран зад гърба му?

Зная, че всички сме попадали в такива ситуации. Лично аз си давам сметка, че най-трудно е да споделя със самия човек нещото, което съм чула за него или нея, а той даже не го съзнава.

Какви са възможните варианти за прекъсване на "веригата от клюки"? В тази връзка си спомням история, прочетена в книга. Какво бихме направили, ако не сме заспали, чуем шум в съседния двор, погледнем през прозореца си и видим, че в една от стаите отсреща се разразява пожар. Няма ли да вдигнем шум, да отидем да почукаме силно на вратата, за да събудим съседите, независимо че отдавна е минало полунощ? Вероятно ще се обадим и на пожарната.

Не обичам да се конфронтирам и затова бих премълчала истината за някого, без да я споделя с него, а така ще се предпазя и от болка. Винаги когато съм го правела, нещата са избухвали по-късно като бомба със закъснител и разбира се, съм била обвинявана, че не съм казала нещата навреме.

И така, как можем да спрем клюките? Като поемем риска да кажем на човека онова, което вече сме чули за него или нея, вместо да го споделяме с втори, трети и четвърти под предлога, че искаме да помогнем.

Зная, че е трудно, но Божието слово ни съветва да се съобразяваме с така нареченото "Златно правило", думи, изговорени от Самия Господ Исус Христос, в прочутата Проповед на планината:

"И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях, защото това е същината на закона и пророците" (Матей 7:12).

Ще се вслушаме ли в думите на Христос, за да ги изпълним или ще постъпим по лесния начин? Изборът е наш всеки ден…