"Недейте се лъга – с Бога не можеш да се подиграеш. Каквото посее човек, това и ще пожъне. Който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. Нека не се уморяваме да правим добро, защото навреме ще пожънем, стига да не се обезсърчаваме. И тъй, докато имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра" (Галатяни 6:7-9).

Законът за сеитбата и жътвата е ясен: това, което човек сее, точно това и ще пожъне.

Целият ни живот се състои в сеитба. Нашите думи са семена, нашите действия също са семена. Дори нашата пасивност или бездействие е семе.

Всеки ден от живота си ние сеем или в плът, или в дух. Един от начините, по които можем да сеем в духа, е да се възползваме от всяка възможност, която Бог ни дава, за да направим нещо добро на всички хора, особено на своите си по вяра.

Ако продължаваме да сеем в плът, използвайки дадените ни Божии ресурси само за себе си, тогава ще пожънем само тление. Ако обаче положим усилие да сеем непрекъснато в духа, тогава според Библията ще пожънем живот и мир.

Резултатите, които имаме днес – добри или лоши – са резултат от това, което сме посели тайно вчера.

Ако не харесваме резултатите, които имаме днес в живота, трябва непременно да сменим семето, което сме посели. Няма друг начин.

Ние жънем само това, което сме посели. И още нещо- жънем повече от това, което сме посели.

Словото Божие е много просто и ясно днес: да спрем да се заблуждаваме, мислейки, че ще пожънем нещо различно от това, което сме посели. Истината е, че човекът жъне само онова, което сее – любов или омраза; вяра или безверие.