„Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо“ (Йоан 15:5).

Лъжехристияните не могат да разберат какво казва Исус в този текст. Те се чудят: „Що за християни са тези хора? Те не могат да правят нищо освен да ядат и да пият, да работят в домовете си, да се грижат за децата си и да вървят след ралото. Ние можем да правим всичко това и повече.“

Лъжехристияните искат да направят нещо различно и специално – нещо повече от ежедневните дела на обикновения човек. Те искат да се присъединят към манастир, да лежат на земята, да носят дрехи от вретище, да се молят ден и нощ. Затова те смятат, че да отглеждаш деца, да вършиш домашна работа и да вършиш обикновени дела, не е част от светия живот. Следователно лъжехристияните търсят външния изглед, а не търсят източника на своите дела – дали те са с или без връзка с лозата.

Но в този текст Христос казва, че единствените дела, които са добри плодове са извършени от хора, които пребъдват в Него. Какво вярващите вършат и как живеят се смята за добър плод – дори ако делата са по-обикновени от товаренето на кола с тор. Тези лъжехристияни не могат да разберат това. Те виждат подобни дела като обикновени, ежедневни задачи. Но има голяма разлика между делата на вярващия и на невярващия – дори ако двамата правят едно и също нещо.

Понеже делата на един невярващ не произлизат от лозата – Исус Христос. Заради това невярващите не могат да прославят Бога. Техните дела не са християнски плодове. Но понеже делата на един вярващ произлизат от вяра в Христос, те са истински плодове.

Откъс от книгата на Мартин Лутер,Faith Alone

Превод: Радостин Марчев