Трябва да си призная. Преди десетина години се съгласих да превеждам на една Международна  конференция, защото знаех, че един от лекторите ще бъде д-р Рави Закараяс. Преди и след това съм прекарала стотици часове, черпейки от неговата мъдрост, топлина и истина, коренящи се в познаването на Господ Исус Христос и любовта му към кръста.

След като 2 дни имах щастието, привилегията и затруднението да превеждам лекциите му, в края на форума, можах лично да поговоря с него за 15 минути. Усещането е незабравимо. Рави не само звучеше като баща. Сърцето му беше такова. Топлината в думите му, съветите му, отношението му към редови богослов, докторант, какъвто бях в онзи момент, остават да звучат. 

Няма да го наричам най-великият апологет на 20 век, защото за него това не беше най-важното. Няма да коментирам десетките му книги. Ще спомена само впечатлението ми за неговите взаимоотношения с екипа му. Рави беше един неповторим ментор. Успя да подготви хора, които да поемат служението му, така сякаш той все още е сред нас. Бащиното му сърце искреше, когато с гордост представяше своите колеги, които заставаха на подиума заедно с него. 

Рави беше служител на благовестието, който, според неговите думи, прекарваше живота си в пътуване 270 дни в годината. Удивително за мен е, че този служител, лектор, писател и ментор, беше и любящ баща, чиито деца не само са посветени християни, но и служат за Царството. Каква по-силна атестация за неговата вяра, интегритет и духовен характер, от тази?!

Рави Закараяс ни остави книги, лекции и стотици часове видео материал, които никога няма да омръзнат на онези, търсещи истината. Д-р Закараяс беше известен не просто със своя завиден интелект, дълбоки познания, финес при общуването и фотографска памет (цитираше наизуст английска поезия така вдъхновено, че и най-големият прозаик би се влюбил в нея), а и със зачитането на другия.

В свят на омраза, противопоставяне и залязващи ценности, във време на извращения и западащ морал, Рави блестеше като звезда на небосклона на християнската мисъл още приживе. Сега му предстои да споделя славата на Бога, Когото толкова обичаше и за Когото беше готов на всичко.

Накрая ще ви оставя с няколко негови сентенции, върху които ще мислите дълго, убедена съм:

"Болката често е временна, но разочарованието от земните наслади води до празнота, която трае цял живот."

"Ние имаме право да вярваме в каквото си искаме, но не всичко, в което вярваме, е истина."

"Да уважаваш правото на другия да греши, не означава, че погрешното е вярно."

"Кръстът на Христос е центърът на историята. Без кръста, историята не може да бъде дефинирана или коригирана."

"Най-голямата ви битка в живота ще бъде времето ви, прекарано с Бога всеки ден. Не се проваляйте, защото в противен случай всички други битки ще бъдат по-страшни."

"Най-голямата мечта на всички трябва да бъде да познават Бога и да знаят какво Той е приготвил за тях."

"Колкото повече остаряваме, толкова по-трудно ни е да се удивляваме. Само Бог е достатъчно велик, за да ни изпълва с удивление."

"Човекът не е просто неморален. Той е погинал и мъртъв. Най-голямата разлика между Исус Христос и моралните учители, издигани от света, е, че те се опитват да направят лошите хора добри, докато Христос дойде, за да накара мъртвите да оживеят."

До скоро виждане, скъпи Рави. Ти си блажен в чудната небесна красота.

"Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му."

"Разумните ще сияят със светлостта на простора и онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите до вечни векове."