Не бях ходила на Карандила няколко години. Мислех си, че ми е минало времето и май вече не съм за палатки. За първи път посетих лагера преди повече от 20 г. и го обикнах с цялото си сърце. Седмица на филии с лютеница и пастет, но толкова благословени моменти, част от които помня до днес.
И така, минаха години, семейство, ангажименти и неусетно се натрупаха 6-7 години отсъствие от това специално място.
Тази година със съпруга ми си казахме, че нямаме причини да отлагаме, събрахме багажа, децата и потеглихме. Пристигнахме, разтоварихме и се огледах.
Времето беше горещо, имаше опашки за тоалетните и баните, но преживяването трудно мога да опиша с думи.
Толкова усмивки, прегръдки, дълбоки разговори, споделени трапези, срещи с приятели, някои от които не сме виждали с години, докосващи послания и най-вече Божието присъствие. Получихме толкова гостоприемство, искреност и топлина, постарахме се и ние да дадем от себе си, надявам се, че успяхме правилно да прочетем нуждата на ближния.
За мен лично най-докосващо беше радостта в малките неща, излизането от комфортната зона, жертвата за другия, поклонението пред Бога, въпреки праха, компромисите с представата ми за здравословно хранене, жегата. И там някъде, за пореден път осъзнах, че онова, което ни прави истински щастливи е живот изживян за Бога и хората, с мисъл за примера, който оставяме на поколението след нас. Живот, в който ще виждаме Божията сила в нашата немощ, несъвършенство и битки. Живот, който ще изгради поколението след теб.
Разсъждавайки как да споделя няколко кратки мисли от силните и предизвикващи послания, реших да го направя по семпъл начин. Като акростих, използвайки думата КАРАНДИЛА.
Какво е твоето обещание, в което не си влязъл? Какво в характера ти не е готово?
Ако някой се провали и ти не плачеш за провала му, не си от отбора. Не сме конкуренти.
Работата не може да бъде свършена само от нас, а ще бъде продължена от поколенията.
Ако ме обича някой, ще пази учението Ми.
Наследство, действие, характер. Напълно посветен ли си?
Да ръководя, да се грижа за своето развитие, умения, опит. Да знаем от какво се нуждаят хората.
Имаш ли лична връзка с Бога? Имаш ли нов ум?
Любовта на Бога ни облича в нова дреха, слага пръстен на ръката ни и празнува завръщането ни.
А дали Той иска това от теб? Което искаш да направиш.
За финал ви оставям стих, който дълбоко докосна сърцето ми.
2 Коринтяни 10:3-5
„Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.
Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.“
Приятелю, ти как усети Карандила? Беше ли предизвикан?
Автор: Божидара Ялъмова