Мнението, че библейската есхатология има малко или никакво значение за християнската вяра, е доста популярно. Това, което вярвате за есхатологията, е изцяло въпрос на личен избор. Панмилениализмът (виждането на всезнайкото, че „накрая всичко ще бъде наред), става все по-широко разпространено.

Наистина има някои спорове, свързани с пророчествата, които имат малка или никаква връзка с Писанията или с християнската вяра. Когато казвам това, имам предвид, например, безкрайните дискусии, които слушах като младеж за това дали Америка или Русия се споменават в пророчествата или каква е националността на Антихриста.

Има и такива въпроси, свързани с пророчествата, които заслужават да се дискутират. Пророчествата съдържат важни въпроси – връзката между Второто идване на Христос, Голямата скръб и Милениума, но които все пак си остават спорни между християните. Те са важни, но до известна степен второстепенни и не са по никакъв начин причина да се поставя под въпрос вярата на някого. Но има и въпроси, свързани с пророчествата, които засягат сърцевината на християнската вяра. Второто идване, Съдът и Възкресението са пророчества, които са жизнено важни.

Все пак едно нещо е да кажем това и дори да се съгласим, а съвсем друго да докажем, че тези пророчески аспекти са фундаментални и жизнено важни – че са сърцевината на християнската вяра. В тази лекция аз ще настоявам, че буквалното (телесното и явно) второ идване на Христос заедно с възкресението и съда, които са непосредствено свързани с него са ключови вярвания за християнската вяра. Фундаменталното несъгласие по тези въпроси не може да бъде виждано като незначително, а като ключово несъгласие, което би трябвало, ако не бъде поправено, да доведе до прекъсване на общението с хората, които отричат тези неща.

Следва продължение…

Превод: Радостин Марчев