Съвсем в унисон с името на мюзикъла, Варна посрещна своето първо представяне на сцена на „Йоан – синът на гърма“ с петъчна гръмотевична буря и дъжд. Авторският спектакъл с режисьор Антон Радославов се играе в София от 2012 година, но жителите и гостите на морската ни столица имаха удоволствието да го видят за първи път на 12 юни 2026. За всички в пълната Зала 1 на Фестивален и конгресен център това беше истински празник, както за очите, така и за ушите, но най-вече за ума и душата.
През призмата на опита и годините по-възрастните зрители лесно възприеха сюжетната линия за мимолетността на житейските дни, а и съвсем сериозно се отнесоха към предупреждението да не пресичат жълтата линия. За незапознатите трябва да се отбележи, че в мюзикъла жълтата линия на перона на гарата представлява метафора за края на човешкия живот. Прекрачването на тази линия значи пристъпване в отвъдното. Колко изненадващо и успокояващо беше изчезването на линията в края на мюзикъла! Ясно послание, че след идването на Исус, достъпът до другата реалност e възможна – без страх, с надежда за светлина и начало на истинския живот.
Представители на поколението Gen Z споделиха, че много са им харесали диалозите на героите. За тях движещи действието са били остроумните реплики, пропити с чувство за хумор, но и натоварени с цялата сериозност на новозаветните случки и персонажи. Противно на очакванията на по-възрастните, че танците и музиката първо биха грабнали младите, се оказва, че те са били провокирани от самата игра на актьорите и засегнатите вечни теми за свободата и робския дух, за бунта и покорството, за истината и смисъла на живота.
Декорите не бяха пищни, но напълно достатъчни, за да се създаде необходимата атмосфера. Моряшката рибарска фланелка на Заведей беше закъсана съвсем достоверно. Водата, с която Исус изми краката на учениците, не беше наужким. Фарисеите и първосвещениците доста умело успяха да предадат лицемерието и мрачната фалшива духовност, която осъжда и води до смърт. Музиката беше великолепно изпълнена, текстовете на песните носеха изяществото и дълбочината на красива поезия, а танците бяха пропити със заразната жизненост и свежест, присъща на младостта. Отлично включване на София Госпъл Хор, които скромно стояха долу при сцената поради липса на място горе, а може би и това не беше случайно.
Защото в чакалнята на живота всеки се намира някъде, повече или по-малко забележим. Важното е, че никой и нищо не убягва от погледа на Създателя. Който го познава и обича, може да бъде сигурен, че ще бъде посрещнат в любов и светлина, когато дойде време да премине отвъд.
Наталия Станчева