В модерното, научно мислене съществува една тенденция всички, религиозни или духовни неща да се спиритуализират или да се представят фигуративно. В подобен климат е важно да отбележим, че връщането на Христос е не (само) духовно събитие и със сигурност не е фигуративно събитие. То е буквално, историческо, физическо очакване. За това могат да се приведат следните аргументи:

–  Подобно на възнесението, което е буквално, Второто идване на Христос е физическо явление, което предстои да се случи в един момент в бъдещето (Деяния 1:11).

– Така както Неговото възнесение означава физическото Му отсъствие от земята, така и връщането Му означава физическо събитие (Деяния 3:20-21).

–   Връщането Му е описано като включващо един определен, ясен ред от събития: първо Неговото слизане от небето; второ – възкресението на починалите и след това трансформирането на живите вярващи (1 Солунци 4:14-17).

– Връщането на Христос е най-важното в една поредица от събития, които Библията описва като буквални, исторически и физически. То е събитие, подобно на физическото създаване на света, световния потоп, телесното възкресение на Христос, телесното възкресение на всички мъртви, физическото унищожение на света и обновлението на физическото творение (Битие 1:1-2:3; 1 Петър 3:5-7; Йоан 20-21; Йоан 5:28-29; 2 Петър 3:10-12; Римляни 8:19-23).

Поради всички тези причини ние трябва да мислим за връщането на Христос като за буквално, историческо и физическо събитие, което ще се случи в бъдещето. Когато днес някой (наричайки себе си претеристи) отричат подобно Второ идване, те застават не само срещу множество конкретни новозаветни  текстове, но и срещу цялостното учение на Библията.

Следва продължение…

Превод: Радостин Марчев