„Като един, който хваща куче за ушите, така е минувачът, който се бърка в чужда разправия.“ Притчи 26:17

Първо трябва да разберем, че кучето, за което става дума в този стих, не е симпатичният малък кокер шпаньол, който може би няма нищо против да го хванем за ушите. По-скоро това е дивият, ръмжащ уличен пес, който коварно се спотайва с оголени зъби. Трудно би било изобщо да го доближим дотолкова, че да го хванем за ушите. Но дори и да успеем, ще се окажем в отчаяно положение – ще ни е страх и да продължаваме да го държим, но и също толкова ще ни е страх да го пуснем.

Това е подходящ образ за човека, който се намесва в разправия, която не го засяга. Твърде скоро върху него ще се излее

гневът и на двете страни. Всеки от тях има чувството, че този, който се е намесил, може да победи, и затова те забравят собствените си разногласия и се обединяват срещу третия.

Ние се подсмихваме на ирландеца, който отишъл при двама мъже, които се биели, и невинно попитал: „Това частен бой ли

е, или всеки може да участва?“ Но у всеки от нас се крие склонността към посредничество, изкушението да се намесваме в караници, които всъщност изобщо не ни засягат.

Полицейските служители трябва да бъдат особено внимателни, когато ги извикат за някой семеен скандал. А колко попредпазливи трябва да бъдат обикновените граждани, преди да се намесят в чужди домашни разправии!

Може би най-добрите примери, които илюстрират днешния стих, могат да се намерят в неприятностите, които могат да се случат в една църква. Обикновено разправията започва между двама души. После други взимат страна. Това, което някога е започнало като искра, бързо се разгаря до опустошителен пожар. Хора, които нямат нищо общо с първоначалния проблем, искат непременно да дадат принос със собствената си мъдрост, като че ли са лично Делфийският оракул. Стига се до темпераментни избухвания, приятелства се разрушават и мнозина остават с разбити сърца. И докато войната се изостря, църквата стреснато слуша новините за сърдечни инфаркти, мозъчни удари, стомашни язви и други физически проявления. Първоначалният горчив

корен се е разраснал и мнозина са тежко засегнати от него.

Предупреждението да не се намесваме в чужда разправия би могло да влезе в противоречие с думите на Спасителя: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9). Но противоречие няма. Миротворецът се намесва, когато двете враждуващи страни искат различията им да бъдат разгледани пред арбитър. В другите случаи обаче посредникът единствено попада в ситуация, от която няма лесен и безболезнен изход.