Връщането на Христос е едно публично/универсално/явно събитие

Новият завет поставя силно ударение на истината, че връщането на Христос няма да бъде тайно, а универсално, видимо и публично. Би било възможно абстрактно да се мисли за едно физическо връщане, което е тайно, но Библията навсякъде учи, че денят на унижението на Христос е отминал и че ще дойде денят на Неговата слава. Така би било немислимо Неговото връщане да остане незабелязано.

Това общо наблюдение е потвърдено от голям брой ясни новозаветни текстове: Матей 24:26-31; Лука 17:22-25; 1 Солунци 4:16-17;

2 Солунци 1:5-10; Тит 2:13.

Отричането на това връщане на Христос е учение, което се осъжда.

Петър отчасти описва хората, които отричат второто идване на Христос като присмивачи (2 Петър 3:3-4; Юда 18). Да се опише някой като присмивач означава той да се определи не само като един, който не е християнин, но като по-лош от невярващ. Макар да не е използвана същата дума, тази концепция е представена в книгата Притчи, когато тя противопоставя наивника на присмивача (Притчи 1:22; 9:7-8; 15:12). Наричайки ги присмиватели той дава ясно да се разбере, че те са отпаднали от християнската вяра и че второто идване е централно християнско учение.

Подобно проклятие е изречено срещу тези, които отричат истината за второто пришествие от Йоан в книгата Откровение. Разбира се, в книгата има известен брой пасажи, които пораждат спорове, но нейното централно послание е ясно. То е, че Исус Христос ще се върне като Съдия на този свят (Откр. 1:7; 21:12,20). Това ясно и централно послание на книгата Откровение трябва със сигурност да е било в ума на Йоан, когато той е произнасял проклятието върху тези, които отнемат от даденото от Исус послание (Откр. 22:18-19).

Страховитият характер на това проклятие прави ясно колко централно за християнската вяра е връщането на Христос в света.

Следва продължение…

Превод: Радостин Марчев