Какво чудо е било преминаването през пустинята за Изралтяните? Хората спираха, за да направят лагер, когато облакът покриваше скинията, и пак прибираха всичко и се преместваха, когато облакът се вдигаше от скинията. Дали облакът оставаше над скинията два дена, един месец или една година, то и израилтяните оставаха в лагера, докато вдигането на облака не сигнализираше Божият призив да се преместят.

Когато пътувам, обичам да знам къде отивам, кога ще пристигна и колко ще остана там. Искам да знам дали да разопаковам напълно багажа си и да се наглася за по-дълъг престои, или да оставя нещата си в куфара, понеже престоят ми ще бъде кратък.

Народът на Израел никога не знаеше това. Те бяха като вятъра, вървящи напред или стоящи на едно място по Божията заповед. Очите им постоянно трябваше да следят облака, а с него и Божието присъствие; плановете им трябваше да се променят в съответствие с Божия план за живота им. Но мисля, че начинът им на живот не беше по-различен от този, който Исус предначерта за нас, хората, водени от Духа, днес.

Ние сме призвани да гледаме винаги на Бога, и да умеем да променяме плановете си. Аз вярвам,че, независимо дали ще стоя там, за където съм се запътила, два дни, месец или година, същия Бог, Които води Израилтяните, ще води и мен.

Господи, дай ни желание да вървим по пътя, който е по Твоята воля, и да се радваме, когато вървим или стоим на едно място, защото Ти водиш и стъпките, и спиранията ни, и престоя ни!