"Ленивата ръка докарва бедност, а трудолюбивата ръка обогатява." Притчи 10:4

"Душата на ленивия желае и няма,а душата на трудолюбивите ще се насити." Притчи 13:4

"Ленивият не иска да оре – поради зимата, затова, когато търси във време на жътва, няма да има нищо." Притчи 20:4

Леността е грях, който не вярва в нищо, не се интересува от нищо, не се радва на нищо, не мрази нищо, не намира смисъл в нищо. Леността живее за нищо и остава жива, само защото няма за какво да умре. Тя ни е позната твърде добре от много години и може би единственото, което не знаем за нея, е, че според каноните на Православната и Католическата църква е включена в категорията  "смъртен грях".

Ние си мислим, че ако сме заети с вършене на разни неща, не е възможно да страдаме от мързел. Лакомията ни предлага един свят на танци, богати вечери, спорт и безспирно обикаляне и удивление от красиви гледки.

Алчността ни вдига от леглото по тъмно, за да сме на крачка пред другите в бизнеса;

Завистта ни кара да сплетничим и да правим скандали, да пишем доноси до вестника, да разнищваме тайни и да се ровим в чуждия боклук.

Гневът ни снабдява (много гениално) с довода, че единственото, което си струва в този свят, пълен със злодейци и зли демони, е да проклинаме високо и непрестанно: „Кой подлец и мизерник е създал този свят“.

Похотта ни осигурява един кръг от мрачна безразборност, която може да мине за похвална жизненост.

Всички тези неща са прояви на празното сърце, празния ум и празната душа на Леността. В света я наричат Толерантност, но в ада я наричат Отчаяние.

Съзнаваме ли, че леността е грях и може да ни доведе до много страшни престъпления, ако не си дадем сметка за последствията от нея? Неслучайно първата заповед на Бога към Адам и Ева в Едемската градина, беше, да се трудят и да обработват земята. Съгрешаваме ли с мързел, който даже не осъзнаваме?

Превод: Петя Зарева