След 39 години е завършен превод на Библията на жестомимичен език.

Последните библейски книги – Исая, Еремия и Езекиил, са били завършени тази есен.

Според Christianity Today работата по превода на Библията на езика на жестовете започва през 1981 г. по инициатива на Дуейн Кинг, служител в Независима християнска църква.

Кинг, който може да чува, започва да учи езика на жестовете, след като се среща с глуха християнска двойка през 1970 г. Двамата казват на Кинг, че избягват да ходят на църква, защото не разбират нищо от онова, което се говори там. Кинг споделя усещането, че трябва да помогне на общността на глухите.

Тогава Кинг и съпругата му Пеги основават църква и мисия за глухи в Айова. През 1981 г. Кинг започва работа по превода на Библията на езика на жестовете.

„Повечето чуващи хора не разбират колко е трудно да се научиш да четеш това, което не можеш да чуеш“, казва Кинг през 2019 г. „Глухите хора разчитат толкова много на зрението си, че искат всичко да бъде осезаемо – те искат да могат да виждат всичко, което се случва наоколо."

Преводът на Библията на езика на жестовете започва с адаптиране на английските думи към версия, която използва поредица от думи и речник, съответстващ на езика на жестовете.

Харолд Ное, учен, който превежда Писанието от иврит и гръцки, работил с Мисията на глухите, казва в интервю през 2004 г., че преводът може да бъде труден, тъй като езикът на жестовете има различен синтаксис от английския.

„Същият знак, използван за „възкресение “, е и жест, който се използва да покаже думата „изправяне “, казва Ное. "Спомням си, че работех с деца в училището за глухи в Айова. Когато показах въпросния знак за думата възкресение, децата понечиха да се изправят. Непрекъснато повтарях: "Не, не е време да тръгваме още."

Мисията на глухите издава и така наречените всекидневни размишления, приспособени за хората, които не могат да чуват и предлага библейски курсове за онези от тях, които проявяват интерес.

Източник: Christian Headlines

Превод: Петя Зарева