„Не съдете по вида, а съдете справедливо.“ Йоан 7:24

Една от най-дълбоко вкоренените слабости на падналото човечество е постоянната склонност да съдим по вида. Ние преценяваме човека по външността. Преценяваме една употребявана кола по състоянието на боята и лака. Преценяваме една книга по корицата. Независимо колко пъти сме се разочаровали и илюзиите ни са били разбивани, ние пак упорито отказваме да се

научим, че не всичко, което лъщи, е злато.

В своята книга „Чувства за малоценност – истинска епидемия“ д-р Джеймс Добсън казва, че физическата красота е най-високо цененото човешко качество в нашата култура. По неговите думи ние сме я превърнали в „златния еталон за стойност на човека“. Така например възрастните обръщат повече внимание на едно хубавичко дете отколкото на едно обикновено. Често учителите пишат по-високи оценки на външно привлекателните деца. Красивите деца биват наказвани по-малко от другите. Невзрачните деца много по-често трябва да отговарят за деянията си.

Самуил би избрал за цар високия, красив Елиав (1. Царе 16:7), но Господ го коригира: „Не гледай на вида му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото Господ не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а

Господ гледа на сърцето.“

Най-драстичният пример за неправилна преценка в човешката история е отношението към Господ Иисус, когато Той идва

на земята. Явно Той не е бил привлекателен, що се отнася до физическата Му външност. „Нямаше вид, нито великолепие, че да

погледнем на Него, нито изглед, че да Го харесаме“ (Исая 53:2).

Ние не видяхме красота в единствения истински красив човек, който някога е живял! Сам Той обаче никога не е паднал в този ужасен капан на преценяването по външния вид. Още преди Той да дойде, за Него е пророкувано: „Няма да съди според гледането на очите Си и няма да решава според слушането на ушите Си“ (Исая 11:3). За Него има значение не лицето, а характерът; не опаковката, а съдържанието; не физическото, а духовното.

Превод: Юлиана Бакърджиева