Холокостът е ужасяващо проявление на ирационалната омраза към израелския народ. Тя е необяснима само със страха от различния или завистта към успешния. Още повече, че европейските евреи от първата половина на 20 век, особено в Германия са дълбоко интегрирани в обществото и са с несъмнена германска идентичност.

Омразата към Израел е омраза срещу идеята, че Бог избира, че Бог се открива, без да е зависим от човешките постижения и величие, и в крайна сметка омраза към идеята, че Бог е верен, независимо от човешката невярност.

Бог избра синът на обещанието Исаак, а не синът на робството и страха Исмаил. И от синовете на Исаак Бог избра фокусираният върху обещанието Яков, а не успешният любимец на баща си Исав. И после Бог избра синовете на Яков, въпреки комплексите и греховете им  и избра да е верен към тях, преминавайки отвъд човешките представи за вярност и изкупление.

Всичко това е възмутително и представлява непоносимо предизвикателство за мироглед, който  е непримирим с идеята за Божия избор. Хората, които считат идеята, че Бог  избира за възмутителна, не разбират връзката между Божият избор и Божията вярност, която преминава отвъд всички човешки лутания, експерименти и  провали.

И във времена на тържествуваща самонадеяност желанието да се унищожи всичко, което напомня за Божия избор и вярност, отвежда отвъд всяка граница на цивилизованост и човечност.

Момчил Петров