Бог търси поклонници със сърца “изцяло благоразположени към Него”!

„Бог погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой да е разумен и да търси Бога.“

‭‭/Псалми‬те/

Толкова е силен този призив! Като че ли радикално настоява и ни кани да се предвижим на определено място!

Без значение какъв етикет на църковна принадлежност си слагаме…колко Го познаваме или си мислим, че Го познаваме? 

Всъщност степента на познаване, ни прави в същата степен поклонници. 

Щом Бог търси поклонници и ние сме такива, значи сме намерени от Него и ние сме намерили онова място, което е направено специално и само за нас!

Ако сме намерени от Него и съзнателно сме се предвижили на място на поклонение, имаме основателна причина за задоволство и удовлетворение…

Това означава, че “при вечерния ветрец”, когато чуем Глас като тих вятър: “Скъпи мой, къде си?”, да повдигнем наведената ни от грижи глава и с надежда в сърцето да отговорим: 

“Ето ме, Любими Мой Господи, детето Твое слуша!”…

И изведнъж, Едем ще дойде в стаята ни и онази липсваща прегръдка, която никой човек или нещо до този момент не са могли да заместят!