Знаете ли какво казва Господ Исус Христос в едно от Своите най-велики обещания? А дали пък не е препоръка или покана?

„Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя.“

Кратко. Просто. Ясно. Истинско. Мощно.

Знаем исканията ни. Знае отговора. 

„Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя.“

Потъваш. Не можеш да дишаш. Тонове вода те затрупват. Правиш последен опит да задържиш малкото останал кислород и сила в себе си, за да се опиташ да се изтласкаш нагоре към повърхността. Към въздуха. Към живота. Не можеш. Потъваш. Безпомощно. Без въздух. Без надежда. С последни сили започваш да пееш. Да се покланяш.

„Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя.“

„Господи, да живея!“

Мигновено поклонението ти дава глътката въздух и сила, която те изтласква на повърхността.

Прекрасен е Бог. И верен. И добър. И милостив.

„Скъпи приятелю“, казва Спърджън, „когато мъката те смаже и притисне в пръстта, покланяй се от там.“

Покланяй се там. 

На дъното. Покланяй се. 

В прахта. Покланяй се. 

Смазан. Покланяй се.

В болницата. Покланяй се. 

На работа. Покланяй се. 

Останал сам. Покланяй се. 

На върха. Покланяй се.

Изтощен. Покланяй се.

Възобновен с нови сили. Покланяй се.

Винаги. На всяко място. При всички обстоятелства. Покланяй се.

Това е въздухът.

„Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя.“ – Господ Исус Христос.

Толкова добър…